*Този текст не се отнася за хора с клинична депресия или сериозни психични разстройства. 

Всички имаме трудни моменти. На всеки му се е случвало да пада в безкрайната заешка дупка, пълна с разочарование, отчаяние, меланхолия, тъга и чувство на безпомощност, или иначе казано депресия. Падането в дупката може да продължи от ден до години, все пак тази дупка е бездънна. Затова, ако не вземеш мерки да се извадиш от нея, ясно е, че това ще е едно безкрайно падение с кофти последствия за теб и околните. 

В този живот не можем да избегнем напълно последствията от негативни преживявания, но можем да положим съзнателни усилия да се справим по-лесно и бързо с трудните житейски моменти.

Като всеки човек, и аз имам лоши моменти и периоди от онези, които ти се стоварват на главата по няколко наведнъж, знаеш ги. Моменти, в които ти става толкова тежко, че скоростта на падане в заешката дупка се ускорява в пъти. Положението става „Какво да правя с живота си?!“ и „Защо ми се случват тези неща?“.

Миналата година се случи животът ми да се сговняса на няколко фронта едновременно, беше кофти тръпка, която продължи няколко месеца. Смятам се за много позитивен човек, но и на мен нищо човешко не ми е чуждо. Паднах! Тогава не си признах пред себе си, че може би съм в лека депресия. Повечето от нас не си признаваме, когато нещо не е наред. Филтрираме си снимки в Instagram и отстрани всичко е #Happy #LoveMyLife #StayPositive. Все пак, ако хората си мислят, че си щастлив, е почти като наистина да си щастлив, ама почти. 

Изпитвах постоянна тревожност и бях негативно настроена към почти всичко, беше ме страх от бъдещето, изгубих апетит, не исках да се виждам с хора и бях раздразнителна. Не си признавах, че не знам как да овладея ситуацията и причините, които са я създали. Очаквано, цялото ми емоционално състояние се отрази на физическото ми здраве. Сама си създадох здравословен проблем.

Лекарите ми казаха, че трябва да се успокоя емоционално, ако не искам да си усложня проблема. Трябваше бързо да осъзная колко незначителни, в дългосрочен план, са събитията, които ме бяха докарали до това положение. Осъзнах, също така, че сама съм позволила на цялата ситуация да ми повлияе толкова негативно. Кофти ми е, че хората сме способни се ядосваме за неща, които много често са преходни. Липсват ни умения да се справяме по здравословен начин с негативни преживявания. Anyway. 

Никой не е застрахован от падането в заешката дупка. Дори тези от нас, които се считат за сравнително позитивни хора. Не можем да избягаме от това да изпитваме негативни емоции, но можем да намалим шансовете на депресията да ни погълне.

Имаме избор как и дали въобще да се справим с тези състояния. Говоря за хора със здрав разум, които могат да взимат трезви решения. 

Предлагам списък от 6 начина, наричам ги натурални антидепресанти, които на мен ми помогнаха, и продължават да ми помагат, да преживявам по-леко житейските кризи, през които всички преминаваме. 

 Спорт, спорт и спорт

Не случайно започвам със спорта. Всички знаем, че спортът влияе позитивно на хормоните (допамин, ендорфин и серотонин), които, накратко, са отговорни да ни правят щастливи. Но не препоръчвам спорта само по тази причина. Спортът те учи, че болката е временна, че трудностите те правят по-силен и издръжлив. Звучи малко клиширано, знам, но ще го разберат хората, които много се са борили да направят движението неразделна част от живота им. Спортът ме научи да съм търпелива и да вярвам, че ако стисна зъби и дам всичко от себе си, рано или късно трудното ще мине и накрая ще съм по-здрава физически и ментално. Чрез спорта виждаш, че дори болезнените моменти те водят към нещо по-добро. Изискват се огромни усилия и енергия да се научиш да приемаш този антидепресант редовно. Но ако има нещо, което никога не съм очаквала да ме промени толкова много, това са тренировките. Но не обещавам мигновен ефект, както всяко хубаво нещо, става бавно, много бавно. Затова дали ще клякаш в хола или ще тичаш около блока, just move that body

Merci – за благодарността

Ако мога да науча всички хора на едно единствено нещо, то ще бъде да бъдат по-благодарни. Много сме добри в това да изреждаме какво ни липсва, направо сме шампиони. Но да виждаме какво имаме и да го оценяваме, не ни е от най-силните страни. Благодарността е състояние, в което отдаваш значение на всичко в твоя живот и благодариш, че те има теб, че имаш храна, работа, семейство, приятели, покрив над главата, че всеки ден се събуждаш жив и т.н. Благодарността е да си смениш фокуса от нещата, които си загубил или те правят нещастен, към тези, които имаш и са под носа ти, но вече приемаш за даденост или не ги виждаш като значими. Това е много трудно, когато си в нещо като депресия. На пръв поглед не виждаш за какво да си благодарен, когато се разделяш с гаджето си, губиш работата си или си болен. Да видиш позитивното в тези ситуации и да си благодарен, че са се случили, е висш пилотаж, но за това друг път. 

Искам да кажа, че трябва да си седнеш на задника, да извадиш лист хартия и да си напънеш мозъка да изредиш 10 неща, за които си благодарен „Благодаря, че имам супер яката хазяйка!“, например. Сигурна, че всеки от нас може да го направи. Може да благодариш за всичко, което ти дойде наум! Аз благодаря за ситуации, преживявания, хора, слънцето, възможности, моменти, гледки, залези, успехи, коктейли, целувки… Повтарянето на това упражнение, обещавам, дава изненадващи резултати. Ако 10 неща ти се виждат като сериозно ментално предизвикателство, започни с 3. Ако правиш това 10 дни и не видиш резултати, обещавам да ти върна парите, честно. 😉

Мило дневниче…

Wtf!? Има ли въобще хора, които го пишат това, винаги съм се чудела? Водя си дневник, май така се наричаше тази дейност. От около 10 години си драскам в разни тефтери мисли, чувства, преживявания, абе изливам си душата, задавам си въпроси и такива неща. Когато си ядосан на света, на себе си или на живота, искаш да си го кажеш, да го изкараш от себе си и някой да те чуе, без да те съди и без да те анализира. Дневникът помага. Сядаш и пишеш, препоръчвам да е old school с тефтер и средство за писане.

Когато видиш черно на бяло какво ти се случва и как се чувстваш, става ти по-леко, но и успяваш да видиш ситуацията някак отстрани. Случвало ми се е да осъзнавам, че нещата не са чак толкова зле и може би не трябва да се напъвам чак толкова. Не знам какво ще изпиташ ти, но знам, че цялостното усещане е освобождаващо и те кара да забавиш темпото на препускащите в главата ти мисли. Няма да препоръчвам колко често да изпълняваш тази дейност, прави го, както и когато го усещаш.

Оммм…

Да, позна, говоря за медитация. Не, не говоря за изпадане в транс състояния, в които си между земята и паралелни вселени. Това с медитацията го опитвам от години и да си призная е е*си трудното. Мозъците ни са толкова окупирани, заети и погълнати от грижи, проблеми, списъци със задачи, тревоги, чуденки и т.н., че паузирането за поне 10 минути е като мисията невъзможна. Това не означава, че не трябва да опитваме да натискаме пауза и поне за 10 минути да се фокусираме върху едно единствено нещо – да дишаме дълбоко и спокойно.

За мен медитацията е просто да седнеш и да си кажеш, че през следващите 10 минути ще спреш да се тревожиш. Ти решаваш дали да си затваряш очите, дали да си легнал или седнал, според мен тази дейност трябва да си е по твой вкус и с времетраене, което те кара да се чувстваш добре. Медитацията отдавна не е тема табу и дори върлите скептици вече се опитват да я вкарат в ежедневието си. Аз използвам приложението Headspace, лягам, дишам и издишам, с надеждата да стана по-търпелива, по-фокусирана и по-малко тревожна за неща, върху които нямам контрол.

Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си ти. 

Винаги съм била благодарна за прекрасните хора около себе си! Онези души, които вибрират на моята честота. Онези, с които споделям хубавите и лошите моменти. Онези, на които се възхищавам. Онези, които ми напомнят коя съм. Аз съм от хората, на които, когато им е трудно, предпочитат да се справят сами. Не обичам да натоварвам прекалено много другите с тревогите си, споделям вяло и не търся съчувствие. Да, подкрепата от близките ни е много важна, но има още един начин да получим индиректна помощ от хората около нас, стига те да са качествени.

В онзи труден период се опитвах да избягам от себе си, като се вторачвах в човека отсреща, опитвах се да видя как той/тя живее, какво го мотивира, какво го държи буден нощем, какви грижи има и как се справя с тях. Винаги съм го знаела, но тогава обърнах специално внимание на факта, че приятелите ми са будни, надъхани, здравомислещи и амбициозни. 

Реших да си „открадна“ от всеки по нещо. Ментално си взимах бележки за какво се възхищавам на всеки от приятелите си. Реших да използвам това вдъхновение, за да подобря сферите в моя живот, в които не се чувствах удовлетворена, а приятелите ми се справяха добре. Не споделих с никого от тях за този експеримент, за тях срещите и заниманията ни си бяха обичайни, но за мен те бяха малки побутвания да изляза от депресивното си състояние. Избирай си среда, която да ти помага да се превръщаш в човека, който искаш да си! 

Любов

Приемах си всички „антидепресанти“ редовно, но нещо липсваше, нещо не достигаше да съм отново пълноценно щастлива. Както, когато ти се струва, че на манджата ѝ липсва нещо есенциално и се окаже, че си забравил да сложиш сол, eureka. Така се почувствах, когато осъзнах, че всичко ще придобие смисъл само ако добавя любов!

Много обичам темата за любовта към себе си, защото тя е есенциална за всичко. Любовта и приемането са трудни, особено в моментите, когато се чувстваш като провал, разочарование и недостатъчен. На мен ми е много трудно да преценявам колко сол да слагам, също толкова трудно ми е и с любовта, но опитвам. Вярвам, че любовта и щастието вървят ръка за ръка. Много от нещастията ни и неудовлетвореността ни се коренят в неумението ни да се обичаме, приемаме и да не се виним за всичко. Затова, както казва Наталия Симеонова: „Ние ви обичаме, обичайте се и вие!“.

Заключението

Понякога се проваляме в това да разпознаем, че много от негативните ситуации, в които попадаме, са временни и минават. Самооценката ни и бъдещото ни благополучие не зависят пряко от това, че сме се провалили в нещо, че са ни разочаровали или сме изгубили нещо или някой… Да, боли, кофти е, тъжно е, а понякога е страшно. В такива ситуации е адски трудно да погледнем нещата отстрани и да се справим с емоциите си хладнокръвно, за да намалим потенциалните последствия за емоционалното и физическото ни здраве. Затова е хубаво да намираме в живота си „помощници“, които да не ни позволяват да падаме твърде надолу в заешката дупка.

Без значение какво се случва и това ще мине…