Разбира се, за всеки работата мечта е различно нещо. Но как ти се струва да работиш в сферата, която искаш, в обещаваща компания, да работиш за кауза,  да пътуваш по целия свят, да нямаш никакви разходи и сметки и да получаваш заплата! Ако бях получила такова предложение преди две, три години, сега определено нямаше да пиша това!

Когато споделих на близките ми за това предложение, 98% изпаднаха в ужас и паника защо въобще го мисля. Всички ме насърчаваха, че сега е най-правилният момент да замина. Не забравиха да ми напомнят, че винаги съм искала това и не мога да го изпусна. Вероятно са прави, те ми мислят само добро. Но кой знае всъщност какво е истински добро за нас самите?

Статията не е да се хваля колко готино предложение за работа съм получила. Статията е за нещата, за които мечтаем в този живот, колко точно сме сигурни в желанията си и знаем ли защо мечтаем.

Обичам да казвам, че е хубаво да внимаваме какво си пожелаваме, защото най-много плачем от сбъднати мечти. Нямам предвид да не мечтаем, а да бъдем по-осъзнати, когато си намисляме желания. Животът винаги ни поставя в ситуации, в които тества ценностите и принципите ни, а те – желанията, ценностите и принципите ни, се променят. 

Откакто се помня, винаги съм мечтала да уча и живея на различно място, да опознавам нови култури, хора, преживявания и най-вече да разбера дали ще съм по-щастлива и удовлетворена в друга среда. Това последното сега ми звучи малко глупаво, но и младостта се слави с глупостта си.

Все се случваше нещо, което ме “спираше” да осъществя това заминаване. Казвах си, че ще завърша бакалавър, ще работя малко тук и все се намираше някаква причина/извинение да ме “задържи” още малко тук.

Тогава не съм ги мислила нещата много дълбоко, не съм си правила лист с две колони, в които да напиша ‘за’ и ‘против’ да замина, не съм имала план за действие, не съм била и супер наясно със себе си и защо искам нещата, които искам?! Ще повторя пак защо искам нещата, които искам. Може да имаме силни доводи, но понякога, ако задълбаем, доводите ни издишат.

 Понякога просто мечтаем, без да мислим какво ще стане и как ще се промени животът ни, ако мечтите ни се сбъднат. Понякога мечтаем и не мислим колко ще струва реализацията на тези мечти, с какво ще трябва да платим – време, промени, енергия и т.н. Понякога мечтаем и не знаем дали това всъщност е добре за нас. Понякога мечтаем и не знаем откъде и защо имаме тези мечти.

С времето, колкото по-наясно ставах със себе си, толкова повече започвах да подлагам под съмнение всичко, което си пожелавам. Станах критична към желанията и мотиваторите ми, за да съм максимално сигурна, че взимам решения в посока ценностите ми. Всяка наша подобрена версия, може да промени своята посока. Променят се принципите, ценностите и мотиваторите ни, малко или много. Научаваме се да чуваме себе си по-силно и по-ясно.

Когато наскоро получих предложението за работа, някак не се зарадвах, както щях да се зарадвам преди няколко години. Помолих за време, за да реша, все пак не е лесно просто да тръгнеш… Но истината е, че в процеса на обмисляне осъзнах колко много съм се променила, колко много са се променили важните неща за мен, за мен като личност, а на за мен като образ, който искам да създам в очите на другите. Сигурно щеше да е яко да събирам лайкове в Instagram с красивите кътчета по света и да будя завист за приключенията, които преживявам  living the dream, но…

Красиво е да знаеш, че можеш да вземеш решение за себе си, да се опиташ да си максимално полезен за себе си. Когато мечтаем, вярваме, че изхождаме от позиция на знаещи най-доброто за нас. Понякога мечтите се раждат в емоциите, в душите, в надеждата, но понякога са продиктувани от егото и несигурностите ни.

Затова не винаги е сигурно, че дадени мечти и желания са най-доброто за нас в дадения момент, и е важно да знаем какво ги е породило. Случва да мечтаем и тази мечта наистина да е добра за нас, но да се реализира в по-късен момент, когато е изгубила силата си. Ако някога сме имали нужда от нея, то сега е вероятно да сме различни хора и да имаме нужда от нещо друго.

Затова намирам за важно и ценно да се опознаваме и наблюдаваме. Да търсим в дълбините си какви подбуди ни карат да мечтаем. Да мечтаем трезво и съзнателно, защото мечтите често се сбъдват и тогава трябва да поемем отговорността. 

Способността на човек да мечтае е истински дар! Мечтите движат света, карат ни да ставаме сутрин, да даваме повече от себе си, да се трудим, да надхвърляме привидните си възможности и да надскачаме ограниченията си. Глупаво е да спираме да мечтаем, но малко внимание в това, което си пожелавам, не е излишно. 🙂

Разбира се, няма гаранция това да е вярно за всеки. Не забравяйте, че това е само една гледна точка, моята!

Послепис

Не казвам, че моята мечта, да работя и живея в чужбина за определен период от време, е умряла. Но с времето разбрах, че нещата, които искам, мога да постигна и тук. Щастлив живот не значи непременно ново, вълнуващо, различно, интересно, извън рутината, която презираме. Новото място също става познато, вълнението отминава и пак се изправяш пред себе си пред несигурностите и страховете си.

Рано или късно оставаш със себе си, и ако не се научиш да си щастлив със себе си, ако ще и на Луната да отидеш, боли го някой, че си там. Важно е ти, ти как се чувстваш със себе си и живота, който живееш. За мен сега това е важно, а после никой не знае къде ще ме отвее вятърът. Сега избирам да остана тук, да обичам България и да съм благодарна за хората и възможностите тук, които не бива да подценяваме.