Close

7 седмици могат да променят живота ти!

След като 2 години бях доброволец на пълно работно време, изглежда не ми стигна и поисках още, поисках да сложа черешката на тортата с едно последно приключение (поне за сега :Д).

Пред мен стоеше третото поред студентско лято и за пореден път не отидох на бригада, за което не съжалявам ни най-малко. Да, най-вероятно съм по-бедна финансово с около 20-30 000 лева, но съм доста по-богата душевно и събрах доста повече опит различен от този да мия чинии, да съм камериерка или сервитьорка. Не че имам нещо против бригадите, не ме разбирайте погрешно, но обичам да казвам, че всичко е въпрос на избор, а аз избрах да не се радвам на пари, които бързо изтичат през пръстите къде за лаптоп, къде за iphone и т.н.

Няма лошо всички имаме нужда от пари и аз дори, но е добре младите хора да започнат да мислят по-перспективно и дългосрочно за своето бъдеще, защото действията ни днес начертават близкото ни и далечно бъдеще.

Та въпреки че определено имах нужда от нов телефон и нов лаптоп, който вече е на преклонна възраст, реших, че и това лято ще поработя за без пари и направих един от най-добрите избори в живота ми. Заминах на доброволческа програма в Румъния.

Това разбира се ми коства изключително много неудобства, както финансови, така и емоционални и физически.  Като например това лято живях  на девет различни места, девет различни жилища. Определено беше трудно осъществяването, но когато човек наистина иска нещо и вярва в него, както казва Пауло Коелю (да ме извиняват „феновете“ на този автор :Д)  „……..цялата Вселена ще му съдейства“.

Семейството и приятелите ми помогнаха във всеки един аспект, за да реализирам една от мечтите си да отида на доброволческа програма в чужбина, за да преподавам на ученици. Възползвам се безкрайно да ви БЛАГОДАРЯ, защото без вас нямаше да се справя. Човек може да е много велик, но ако няма около себе си истински хора, които да му помагат, то той е нищо. Искрено го вярвам и благодаря на цялата Вселена, че около мен има хора, които ме обичат и подкрепят, дори често да не разбират защо правя всички тези неща. Благодарна съм, че въпреки многобройните случаи, в които съм ги пренебрегвала, заради моите си неща, те не спряха да ме обичат! Обичам ви!

И така след като приключи мандатът ми като Вицепрезидент ПР и маркетинг в AIESEC, кандидатствах за една от другите програми на организацията доброволчески стаж/програма Global volunteer .

AIESEC е организация, която има представителства по целя свят, което прави избора на проекти, в които да се включиш повече от огромен. Аз обаче исках да пътувам в някоя красива и екзотична страна, която искам да посетя като Индия или Индонезия, но исках да отида там повече заради самата страна, а не толкова заради това, което ще правя. Пътуването до по-далечна страна определено щеше да ми вдигне рейтинга във фейсбук и щях цяло лято да си поствам снимки от някое готино и екзотично място, но струваше ли си? Струваше ли си огромният ресурс, който мъчно щях да събера, след като дълбоко в себе си знаех какво точно искам да  правя и знаех къде точно се намира то!  

Мястото бе Румъния, а проектът GROW. Най-добрият проект в Румъния, а може би и в околните страни. Обобщено проектът е неформално образование за гимназиални ученици с преподаватели млади доброволци от цял свят, което образование едва ли скоро училището ще им даде. За учениците там този проект е като нов филм на Disney за малките деца, наистина са много зарибени, а учителките могат само да си мечтаят учениците да са толкова ангажирани в техните часове.

С две думи, ако си готин тийнейджър в Румъния, то непременно участваш в GROW.  Няма да изпадам в подробности колко много корпоративна и некорпоративна подкрепа получава проектът и дори най-големите румънски телевизии го отразяват.

И така бях твърдо решена, че отивам там и не кандидатствах за никой друг проект, защото знаех, че да преподавам на тийнейджъри теми като ценности, лидерство, предприемачество и други, бе точно това, което исках!

3 седмици, след като имах интервю и бях одобрена за проекта, предстоеше моето пътуване, за което мечтаех. Не бях излизала от границите на България от 4 години и сега сърцето му лудо туптеше, въпреки че отивах в съседна Румъния. Знаех, че това бе повече от пътуване до дадена дестинация, това бе пътуване към себе си, към новото и непознатото, към некомфортното, което те прави по-силен и по-смел, пътуване към младостта и нейното безгрижие, към каузата за един по-добър свят и още хиляди пътувания, които направих за 7 седимици.

Най-първото пътуване се оказа й най-некомфортното, преди да започне моята практика на “учителка” трябваше да премина през 5-дневна подготовка заедно с всички останали доброволци, около 45 на брой.  Група професионални треньори и педагози ни поставяха в най-невъзможни ситуации и ни караха тотално да излезем от зоната си на комфорт и предизвикаха нашето его, знания и ценности. Тестваха нашата физическа, емоционална и психическа издръжливост, за да бъдем максимално подготвени, но не като учители, а като фасилитатори и треньори, учениците вече си имаха учители и не им бяха необходими още такива.

Въпреки това тогава наистина осъзнах какво усилие коства да бъдеш добър учител на днешните тийнейджъри и колко много подготовка се изисква за това. Тук поклон пред всички учители, които качествено си вършат работата.

През всеки от петте дни имахме обучителни сесии сутрин от 9:00 часа до 23:00 часа, с кратки почивки. А вечер треньорите ни даваха задачи, които трябваше да подготвяме през нощта или сутринта.

Мнозина не издържаха на напрежението и не можеха да понесат нещадящата критика, която всеки ден отправяха към нас учениците . Много хора плачеха и им бе трудно да понесат някой да им казва наистина силни критики в лицето. Треньорите ни казваха само частта от негативния feedback, а егото така много се наранява.

За мен също в началото бе доста тежко и това беше огромно предизвикателство, но в момента, в който реших да се отпусна и да преглътна егото (което колкото и да отричам имам), тогава започна истинското учене!

От друга страна бе истински красиво и вдъхновяващо да гледаш толкова млади хора дошли от всички краища на света обединени от желанието да се развиват и да дават от себе си за развитието на обществото и то на чужда страна, а не на своята собствена, което пък е най-голямата красота. Всеки от тях знаеше точно защо е там, знаеше защо точно този проект. Като цяло повечето хора, които кандидатстват за програмата Global Volunteer, заминават водени от страна, която искат да посетят и чак тогава от каузата, за която искат да работят. Но сега тук бе различно и това бе най-вдъхновяващата част. Енергията, която получих бе неописуема, това трябва да се преживее, то не може да се опише!

За кратко време и такава интензивна подготовка научих  много и въпреки трудностите и некомфортните ситуации, в които ни поставяха всеки ден, се чувствах по-добре от всякога! И не не съм мазохист просто искам да се уча, а истинското учене е съпроводено с дискомфорт!

На тази конференция се запознах и с моя екип, с който след края на тази подготовка щяхме да се отправим към Яш (градът, в който прекарах 6 седмици), където да приложим наученото върху учениците, но истината е, че преживяването с тях беше повече от това, беше всичко, което изпитах това лято, в което се сдобих с ново семейство от 6 души.

*За уточнение след края на тази 5-дневна конференция екипи от 3 до 6 души от участниците отиват в съответния румънски град, където 6 седмици да преподават на ученици, които през есента ще бъдат 11 и 12 клас.

Връщам се на моя екип, хората с които преживях най-невероятното преживяване в моя живот. Хората, с които 6 седмици делих един покрив, с които се карахме и обичахме като семейство и се забавлявахме като най-добри приятели, които се познават цял живот. С които споделях така, както споделям с най-близките ми хора. Хора, с които заедно се променяхме, учехме се един от друг и давахме от себе си един на друг. Хора, които ми дадоха да обиколя света без да напускам пределите на Румъния. И всичко това само за 6 седмици, които промениха и мен и тях!

За хората….

Не знам  как и защо, но с тези хора за 3 дни станахме като приятели, които се познават от поне 3 години! Беше като магия!

Да живееш с Мексико, Египет, Хонг Конг, Пакистан и Гърция никак не е лесно. Всеки от тях има своите навици, нрави и личностни характеристики, аз имам опит в комуникирането с чужденци, но никога не ми се е налагало да живея с толкова много култури.

Слушах всеки ден различна реч, но не и българска. Един ти говори гръцки, а понякога арменски, испански и от време на време чуваш някоя песен от близкия изток или пък от съседна Гърция, в този момент имам чувството, че съм в родна България и слушам поп фолк и сега знам откъде идват повечето ни родни поп-фолк изпълнения (лирическо отклнение :D).

Някои готвят, но доста люто, веднъж се опарих доста сериозно, ако пакистанец или мексиканец ти кажат, че не люти, не им вярвай! :Д

Всеки ден бе шумно и забавно, а понякога тихо и замислено, защото всеки преминаваше през неговия си процес на промяна. Всеки имаше своята причина да е там, въпреки че едно ни обединява, ние всички вярваме в отговорността ни към самите нас за развитието ни и това в какво ще се превърнем един ден.

Като цяло като погледнеш цялата ситуация просто живееш с няколко различни по характер души, но в същото време по необясним начин това те променя коренно!

Всеки разговор, всеки жест и дори всяка нелепа ситуация. Всяка усмивка, всяка споделена болка, защото ние бяхме заедно и в добро и в лошо като едно истинско семейство.

Да се опиташ да разбереш и да приемеш чуждата култура, която е коренно различна от твоята собствена не е лесно, но е много обогатяващо.

Всички сме различни, а често различното се смята за грешно и лошо и това изключително много пречи да разширяваме кръгозора си. Сякаш в природата ни е заложено да сочим с пръст онова, което не е като нас.

Но това, че сме различни не трябва да ни спира да бъдем толерантни и да гледаме на човек отвъд привидните различия. Може би, ако повече хора разбираха различията, нямаше да има толкова войни!

Имаше ги и битовизмите, карахме се кой ще изчисти, кой е готвил и е оставил всичко мръсно, кое от момчетата е оставило банята пълна бъркотия. В първите няколко секунди се ядосвах, но после си припомнях, че дори и в дразгите се крие красота във  взаимоотношенията между 6 непознати, които са “принудени” 6 седмици да живеят под един покрив заедно с различията и приликите си.

6 неверояни личности, които всеки по своему донесе своята красота и ме научи на нещо. Точно в този момент ми липсват ужасно много, техните гласове, техните усмивки, техните странности и техните положителни и отрицателни страни. Никога не съм очаквала, че ще срещна тези хора и те ще станат толкова близки до моето сърце и душа.

Опитах се да видя себе си във всеки един от тях и видях себе си в очите им, защото знам, че всичко, което преживявам е отражение на мен самата. В много моменти са ме изкарвали извън контрол, защото много от нещата, които правеха напълно противоречаха на моите разбирания. Но в края на деня се смеех с тях и започнах да разбирам все повече, че всеки човек, който срещам има добри и лоши страни и аз трябва търпеливо да приема лошите и да мисля за добрите им. Когато харесваш  даден човек ти го харесваш, защото виждаш нещо добро в него, но го забравяш когато този човек те ядоса и не направи нещата, както ти ги искаш, което не мисля, че е правилно.

Ако трябва да обобщя хората, които срещнах са хора, които подхраниха душата ми, напълниха сърцето ми с любов, направиха смеха ми по-шумен, а усмивката по-голяма. Хора, които промениха разбиранията ми за света и ме направиха по-добър човек. Те взеха част от мен с тях!

Познавах ги за толкова кратко време, а сякаш ги познавах целия ми живот. Чувствах, че съм срещала сродните си души, които са толкова различни от мен, но в същото време толкова като мен. Те идват от различни краища на света, имат различна култура, различен начин на живот, но те ме обичаха заради човекът, който съм, не заради религията ми, доходът ми или образованието ми.

Красиво е да срещнеш хора, с които можеш да говориш за живота, за мечти и за бъдещето. Хора, които са отговорни за бъдещето си, но в същото време и за бъдещето на света, защото те са граждани на света.

Тези хора ме накара да се чувствам наистина цяла и щастлива. Благодарна съм, че имах шанса  да споделя този опит с тях. Те направиха душата ми по-богата, а мен по-мъдра, те ме направиха гражданин на света, част от нещо по-голямо от нашите държави и култури, част от младежта, която ще донесе промяната и позитивизма в този свят. Защото светът се нуждае от такива хора, хора които вярват в красотата на мечтите си!

Не се срамувам, че плаках като бебе и бях наистина повече от емоционална, когато се разделяхме. Знам, че не е правилно да гледаме в миналото, но плаках, защото сега част от мен липсва и аз чувствам тази празнина всеки ден!

За промяната и какво научих……

Ако трябва да опиша накратко какво се случи, ами случи се едно прераждане, колкото и да звучи утопично, наистина тези седем седмици промениха живота ми. Не беше само цветя и рози имаше и много трудни моменти, които ме караха да си задавам въпроси, които когато съм вкъщи на спокойно и уютно избягвам да си задавам.

Общуването с хора, които едва познаваш, но живееш с тях, също те изправя пред много питанки. Често се налага да преглътнеш егото си, а това е изключително полезно, както вече разбрах. Хората са различни и те предизвикват да влизаш в техните обувки и да повървиш малко, да видиш, че ти не винаги си прав и както се казва 2+2=4 и 1+3=4, така че нека да не си вирим винаги носа, че сме прави.

Е аз съм си малко инат, то ми е от зодията извинявам се (овен), та за някои неща съм твърда като нечупеща се nokia с фенерче, но пък не отричам отсрещната гледна точка.

Когато виждаш през чуждите очи, виждаш по-пъстро, по-красиво, по-различно и виждаш, че света има повече цветове, отколкото си предполагал и това непременно разширява мирогледа ти.

Научих, че май най-добре е да си тук и сега и да си благодарен за това, което имаш. Да правиш най-доброто, което можеш и да не се ядосваш, че градинката на съседа е по-зелена, защото така винаги ще си нещастен и  ще живееш в момента, в който може би ще имаш това, което ще направи и твоята градинка по-зелена и тогава евентуално ще си по-щастлив. Но този момент ще е някъде в бъдещето недосегаем и може би никога няма да се случи. А да чакаш такива неща си е чиста загуба на време и какво, ако не станеш звезда, стани звезда в твоя си живот, бъди своя собствен герой!

Това пътуване бе едно пробуждаме, че трябва да изменя себе си за някои неща да бъда повече човек, да наистина да бъда човек. Да обичам повече и да съм по-внимателна към себе си и другите. Да бъда по-грижовна, по-спокойна, по-търпелива. Никога няма да забравя как Мег направи сандвич на Алекс, когато бяхме на конференцията, защото той готвеше сесиите си и не можеше да дойде на закуска. В тях имаше толкова много доброта и разбиране към другия, че чак ме хвана срам, че за много неща съм наистина егоист. Научиха ме, че да даваш е удоволствие и радост и, че понякога трябва да гледаме малко по-далече от носа си.

Научих, че всеки човек има своята болка и своята мечта, че ние всички макар и от различни страни се борим за едно и също и то е ЩАСТИЕ. Щастието за всеки е различно и това е важно да го разберем.

Ако теб те прави щастлив да ядеш шоколад, то друг ще бъде щастлив, хапвайки ябълка и в това няма нищо грешно. Просто е лошо, че обществото и културата ни се опитват да ни налагат стереотип за “щастие”  и когато човек е различен от стереотипа, това го прави нещастен. Затова вярвам, че е важно да виждаме повече, да общуваме повече и да се развиваме повече, за се чувстваме удобно със своето си “щастие”.

Всеки ден научавах и по нещо за себе си, общувайки с другите, преживявайки нови и различни ситуации, които ме предизвикаха да показвам части от себе си, за които дори не съм подозирала. Открих другото ми аз, което в забързаното ежедневие у дома крия.

Трябва да ни се случат определени ситуации, които да ни помогнат да намерим себе си, да ни предизвикат да го търсим това “себе си”.

Всяко ново преживяване ни променя, всяка трудност и изпитание, и този обмен ме научи да се справям с трудностите, да съм адаптивна към различни ситуации, да реагирам бързо и да взимам решения, което бе много трудно за мен.

Това преживяване ми даде увереност, опит и знания, които днес ми помагат да не се плаша от нищо, да знам, че всичко може да се нареди, че няма непоправими ситуации, че съм по-силна, отколкото съм мислила.

Сега знам, че където и да отида ще се справя. Научих, че трудностите са най-хубавото лошо нещо, което може да ни се случи. Вече знам, че ако смениш мястото не означава, че непременно ще имаш по-добър живот. Сега знам, че всяко изпитание е нова възможност и шанс да направиш нещо повече с живота, който имаш.

За доброволчеството…..

Каузата, за която доброволствах беше образованието в Румъния, както в България, така и там образованието меко казано не струва. Затова се правят много проекти, които да помогнат на учениците (в гимназията) да получат повече неформално образование, което е релевантно и ще им помогне за тяхното бъдеще, като ги учи на повече меки умения и разширява кръгозора им.

Учениците, на които преподавах също много ме промениха. Дадоха ми възможност да се науча да бъда лидер, да бъда учител, да бъда по-добра версия на себе си и да бъда пример за подражание.

Почти всеки ден прекарвах с тях и те винаги ме зареждаха с позитивизъм и любов, въпреки че ми бе нужна много енергия, за да мога да я дам на тях. Енергия, за да внимавам какво посявам в младите им умове, защото те копираха и попиваха като гъба всяко мое действие и дума. А моята задача бе да им дам кураж, мотивация, вдъхновение и знания, за да се справят със света и да сбъднат мечтите си.

Въпреки че не се смятахме за учители, а и не трябваше, дейността ни много се доближаваше до учителската, но да кажем с 30-40 години по-напреднала. Ако повечето учители се опитваха да са фасилитатори и треньори, а не само да си пеят уроците, може би образованието щеше да има повече стойност.

И все пак не е лека задача да накараш тийнейджърите да те слушат и най-важното да говориш на техния език, като цяло нашият екип си бяхме учители почти на пълно работно време. Всеки ден давахме много от себе си и то напълно доброволно, а най-странното е, че когато правиш нещо хубаво, което дава стойност на обществото, и не получаваш пари, възвращаемостта е много по-ценна от паричната.

Без значение какво правиш и какво работиш, ако се научиш да си воден от кауза, идея, желание и мечта ти получаваш много повече и се учиш да си много трудолюбив, а в крайна  сметка парите ще дойдат. Защото стойността, която даваш е много по-голяма.

А когато се бориш от сърце за дадена идея, успехът няма как да не дойде и силно го вярвам това!

Защо е важно да прекараме част от времето си като доброволци.

Вярвам, че всеки трябва да поеме отговорност към себе си и обществото си. Да, когато ние се развиваме и ставаме по-добри хора и по-добри професионалисти, ние даваме много на обществото ни. Но когато се развиваме, развивайки другите, стойността и положителната промяна, която правим за света е двойно, тройно по-голяма. Затова вярвам, че всеки поне веднъж в живота си трябва да е доброволец.

Заключение….

Ако трябва с едно изречение да опиша какво преживях ще го опиша така. Чувството, когато ти си на най-правилното място, в най-правилното време, с най-правилните хора, правейки най-правилното нещо, а под правилно разбирам правилно за мен самата, за моите мечти и желания.

За мен това преживяване бе сбъдната мечта, която тотално промени ценностите  ми и погледа ми към света.

Срещнах познатото и непознатото, срещнах себе си в другите и срещнах любовта към живота и към неговата красота. Срещнах и грозното, но то бе, за да ми покаже, че светът е голям и пъстър и винаги ще има черно и бяло, колкото и да се борим срещу черното.

Това преживяване бе промяна, приключение и пътуване към себе си. Нещо, което бих препоръчала на всеки млад човек особено онези, които са с приключенски дух. Много смях до сълзи, емоции, нови приятелства, приключения, нови места, нови хора и много спомени, които остават за цял  живот!

В тези седмици си отговорих на много въпроси, които не се сещам да си задавам, когато съм у дома. Вероятно за всеки това ще бъде различно, всеки ще научи различни неща и ще срещне различни хора. Това преживяване не може да се репликира, защото е уникално.

За мен това бе мечта, а как да опишеш мечтата, тя не може да се опише тя се живее и диша.
Извинявам се, ако има грешки. 🙂

Коя е най-голямата битка?

previous post

Пускам те, защото обичам повече себе си....

next post

Comments

Leave a Reply

Коя е най-голямата битка?

previous post

Пускам те, защото обичам повече себе си....

next post

%d bloggers like this: