Толкова съм млада, че едва ли знам всичко за живота и как да го живея оптимално, но и аз като всички хора, без значение възрастта и опита, някак естествено си правя равносметки. Това е хубаво, да измерваш, анализираш и правиш заключения за всичко случило се в даден отрязък от време, все пак как иначе ще разберем дали се подобряваме, върху какво да работим и какви грешки допускаме твърде често. 

Аз ще пристъпя направо към някои заключения, че процесът, с който достигнах до тях, може да се досетиш, е сложен, объркан и често неведом. Замислих се, че заключенията, които правим за дадени събития в живота ни, често се превръщат наши вярвания и съответно ценности. Затова е полезно да сме по-осъзнати. Класически пример е, когато ни разбият сърцето, спираме да вярваме в любовта, а това не е полезно. Знам, знам, сложно е, но това е просто пример за целта на упражнението. Аз си направих 4 равносметки за скромните ми 27 години живот, като съм наясно, че всичко тече, всичко се променя. 

И като заговорих за любов…

За любовта към другия

Любовта се учи цял живот, сигурно един живот не стига. Твърде многопластова, многолика, комплексна и непредвидима е за уязвимото и крехко човешко същество. Колкото и равносметки и анализи да правим за любовта, тя е способна винаги да ни хване неподготвени да разбие на пух и прах всичките ни сметки. Затова се научих да съм смирена пред тази сила и да не плямпам много, много, защото прогнозите са безсмислени, а ние твърде неспособни да ѝ устоим. И всичко е заради ш*баните хормони, химия, физика, такива неща. 😀

Отбелязала съм най-много провали точно тук, където най-много исках да се науча. Всеки път си обещавах, че следващия път ще се справя, но разбрах, че това не е тест по математика. Научих, че е по-добре да съм търпелива и да оставя животът да ме научи. Той, животът, ни учи. Всяко ново преживяване е нов урок, нова следа, ново парче от пъзела или нова дума от кръстословицата. Всички искаме накрая да се получи ЛЮБОВ, но не сме готови смирено да изживеем кофти тръпката от неизбежните разочарования в любовта. А те, не толкова хубавите преживявания, ни учат точно от каква любов имаме нужда, а не каква искаме, разликата е огромна. Много от нас, всъщност, не знаят от какво имат нужда, защото никой не е готов да плати със страдание и разочарование, за да разбере…

За търпението

Друга моя голяма битка е с нетърпението ми, подправено с щипка импулсивност и конска доза емоционалност. Нетърпелива съм към себе си, към другите, към времето, към процесите, към живота, към опашките в магазина, към всичко! И знам, не съм единствената. Парадоксът на живота ми е, че винаги си избирам неща, за които трябва време, усилия, търпение и постоянство. Затова се наложи да се науча на търпение. Е, още се уча. Равносметката ми се изразява в това, че търпението всъщност се оказа съзнателен избор. Избор, който аз правя във всяка ситуация, в която това малко чудовище надава вой и се опитва да ми навлече неприятности или да ме накара да се откажа по средата на битката.

Моето нетърпение се оказа голяма враг на постоянството ми. Като си направих сметките, излезе, че постоянството ми трябва, за да постигна, амииии, общо взето всичко. Затова, логично, следва да се елиминира врагът, който пречи за постигане на крайната цел. Все още съм нетърпелива, но се научих да бъда по-осъзната за ситуациите и причините, които активират нетърпението ми. Избрах си малко по-алтернативен подход, купих си пожарогасител и се научих да гася страстите, които нетърпеливо бушуват, когато искат да получат и случат всичко сега и веднага! 

Истината е, че всеки ден се събуждам и си напомням, че днешният ден е само една малка крачка към големите неща и, за да се случат големите неща, ще трябва да направя още много, много малки крачки. Всяка малка крачка е значима, затова ще подходя към нея с търпение.

За Щастието

Рано или късно с разочарование разбираме, че не можем постоянно да изпитваме щастието, което обикновено асоциираме с емоции като блаженство, еуфория, радост и удоволствие. От това щастие  всички искаме да гребем с големия черпак ежеминутно. Е, да, ама не става, животът не работи така. Противоположните емоции са неизбежни и необходими. 

За мен щастието е важно, много важно. Но за мен щастието означава да съм щастлива в голямата картинка на моя живот, защото е ясно, че днес може да съм в пълна еуфория, но утре всичко да се сговняса и да се чувствам като най-големия нещастник, има такива дни и периоди. Създадох си собствена дефиниция за щастие, защото научих, че общоприето разбиране за щастие е крехко и неясно понятие, което разчита твърде много на външни стимули. Перспективата ми за щастие не разчита само на външни фактори, не се храни само с позитивни преживявания и адреналин, не търси само успехи и е твърде обширна, за да се асоциира с конкретен спектър от емоции. 

За мен да си щастлив в голямата картинка означава, че и трудните моменти могат да са индиректен източник на щастие. Вярвам, че всяко преживяване, без значение емоциите, които поражда то, е начин да се развиваме като хора, да откриваме нови неща и да формираме свое собствено определение за щастие. Разбира се, това е възможно само ако съумеем да погледнем отвъд първичните емоции. Например, да кажем, че себеопознаването ми носи радост и е важно за мен. В даден момент ми се случва, на пръв поглед, негативно събитие, което ми преобръща живота, но ми помага да открия себе си. Дефакто това е щастие, но ще го видя само ако погледна ситуацията от различен ъгъл.

За мен щастието е дългосрочна стратегия. Измервам дали съм щастлива с това до каква степен живея, дишам и следвам ценностите си. Непланираните, спонтанни и неочаквани еуфорични моменти са просто супер якият бонус и правят голямата картинка по-цветна, но не са непременно единственият начин да се чувствам цялостно щастлива. Сама избирам какво да ми носи щастие и как да гледам на живота, за да се чувствам удовлетворена.

За Ценностите 

Образно казано ценностите са светлината и пътят и си личат най-много в изборите, които правим по пътя. А изборите са важни, те показват какво ни е важно в този живот, на какво държим и защо. ‘Защо’ показва първоизточникa на въпросните ценности и вярвания.

Научих, че ценностите ни имат голямо влияние върху целия ни живот и е редно да им обръщаме достатъчно внимание. Ценностите са тихият глас, който ни помага да изберем какво да вечеряме, с кого и как да си прекараме времето, какво да работим и как да се отнасяме към със себе си и с другите. Ценностите ни са в малките ежедневни неща и в големите решения за живота ни. Затова ги преглеждам редовно, анализирам, подменям, ъпгрейдвам и правя нововъведения, за да съм сигурна, че са актуални и продуктивни за мен и света около мен. Когато има достатъчно много хора с правилни ценности, тогава средата ни неизбежно ще се подобри! 

Да живееш според ценностите си означава да правиш нещата, които са ти важни, но това не винаги означава, че процесът е приятен. Затова да имаш солидни и продуктивни ценности си е трудна работа и не води до бързи удоволствия. Например, никак не обичам ставането в 6 сутринта, за да тренирам. Не обичам да прекарвам много време в кухнята, за да си приготвя здравословна храна. Но ми е супер важно да се грижа за себе си и за тялото си, защото здравословният начин на живот ми е ценност. Процесът не ми е най-любимото нещо, но ценностите ми ме мотивират да го направя. Също така животът винаги ще намира начини да тества колко са солидни ценностите ни и дали ще изберем лесното или правилното. 😉

За мен ценностите са основополагащи за това в какви хора се превръщане и какви хора искаме да бъдем. Хубаво е, че имаме силата да избираме и променяме ценностите си, за да бъдем полезни за себе си, но и за света. Мисля, че трябва повече да се говори по тази тема и обществото да култивира смислени ценности, които да ни дърпат напред.

Генералната равносметка

Искаше ми се да кажа и други неща, но истината е, че често всичко се свежда да няколко важни елемента от живота, които са решаващи за всичко останало. Всички имаме сфери, в които изпитваме повече трудности, но вярвам, че с правилната нагласа и действия, разбира се, всичко някак се получава. Но истината е, че най-важно от всичко е да сме живи и здрави (тук чувам как хората, които ме познават се смеят, защото все го повтарям това :D).

Нещо като епилог

Докато си правех равносметките, осъзнах, че има неща, които са ми важни, но отлагам или се страхувам да направя. Заболя ме, че си казвам, че нямам време за нещата, които са ми на сърцето, че ме е страх какво ще си помислят другите, че ме е страх от провал и отхвърляне. Мисля, че много от нас се страхуваме, но единственият лек е действието. Не искам след още 27 години да си направя поредната равносметка и да се окаже, че не съм правила важните за мен неща, защото страхът и съмнението са ме парализирали. Затова действам, когато ме е страх, за да нямам съжаления и глупави оправдания, че не съм живяла живота си, както ми се иска.