Аз съм диво цвете не можеш да ме посадиш в саксия.

Раста сред полята и горите в онази необходна дивотия

Трудно ще ме опитомиш, не се поддавам

и от бури и дъждове не се сломявам.

Може за кратко цветове да затворя,

но събера ли сили, пак ще ги отворя.

Обичам да съм в необятната шир

и с природата да съм във мир.

Обичам слънцето да ме огрява

и живот и любов да ми дарява.

Обичам аз свободата,

да съм си цвете сред полята.

Не ми е нужна твоята саксия

Аз обичам да раста във дивотия.

Обичам до потоци да цъфтя,

да слушам на поточе песента.

Обичам да се къпя във роса,

а не да ме поливаш със вода.

Нямам си и едно правилно листо,

нито съвършено е моето стъбло.

Но цветовете ми за теб са непознати,

тъй дъхави и със аромати.

Няма в магазина да ги видиш,

нито може да ги имитираш.

Мога да те вдъхновя,

мога и да те развеселя.

Но моля те не ме посаждай във саксия,

аз вирея само в дивотия.

Не ме късай, нека си раста

и ще те радвам чак до есента.

На пролет пак ела, тук съм ще те чакам,

Ще те обичам от тук до края на света,

но моля ти се дай ми свобода!