Аз съм диво цвете не можеш да ме посадиш в саксия.
Раста сред полята и горите в онази необходна дивотия
Трудно ще ме опитомиш, не се поддавам
и от бури и дъждове не се сломявам.
Може за кратко цветове да затворя,
но събера ли сили, пак ще ги отворя.
Обичам да съм в необятната шир
и с природата да съм във мир.
Обичам слънцето да ме огрява
и живот и любов да ми дарява.
Обичам аз свободата,
да съм си цвете сред полята.
Не ми е нужна твоята саксия
Аз обичам да раста във дивотия.
Обичам до потоци да цъфтя,
да слушам на поточе песента.
Обичам да се къпя във роса,
а не да ме поливаш със вода.
Нямам си и едно правилно листо,
нито съвършено е моето стъбло.
Но цветовете ми за теб са непознати,
тъй дъхави и със аромати.
Няма в магазина да ги видиш,
нито може да ги имитираш.
Мога да те вдъхновя,
мога и да те развеселя.
Но моля те не ме посаждай във саксия,
аз вирея само в дивотия.
Не ме късай, нека си раста
и ще те радвам чак до есента.
На пролет пак ела, тук съм ще те чакам,
Ще те обичам от тук до края на света,
но моля ти се дай ми свобода!
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.