Пътешества ми се, пътешества ми се по света и у нас. Пътешества ми се към мен, защото всички други пътешествия са само инструмент за единственото и най-важното пътешествие, а именно към самите нас. Този път е необятен, а това пътешествие безвременно.

По този път аз често се губя и особено когато стане тъмно все ми се иска някой да запали фенера. От онези газените нали ги знаете, дето придават на тъмнината една романтична, приключенска нотка, малко загадъчност и лъх от миналото.

Това пътешествие е най-трудното, затова често го отлагаме, защото не можем да го предвидим! То не е да си запазиш билет и хотел, да проучиш топ 10 забележителности, пред които да отидеш да се снимаш.

За това пътешествие билети не се продават, нито има къде да пренощуваш, това е дълъг и изморителен път към…. Към непонятното.. И не се надявай, че ако тръгнеш да пътуваш с някого той ще остане с теб до края. Всеки си има своето пътуване, всеки пътува с различна скорост и избира различни пътища. Да може да се срещате по пътя, да си разказвате, да споделяте, но не тръгвай по чуждия път, ти си имаш твой!

Понякога слушаме другите, които ни разказват за техните пътешествия и си мислим, че и ние ще видим и преживеем същите неща. Понякога това ни плаши и отлагаме пътуването, казваме си „Още не съм готов! А и сега времето е лошо, може някъде да ме свари буря, а аз не искам да настина!“ и такива му оправдания.

Понякога пък чуваме невероятни истории за приключения, невероятни места и хора, които може да срещнем по време на това пътуване. Това ни мотивира, кара ни да скачаме от радост и нетърпеливи си приготвяме раницата за походи и пътешествия. Слагаме вътре всичко необходимо и след това цяла нощ не можем да заспим от вълнение. Нали знаете как преди всяко пътуване ни е едно трепетно и нетърпеливо в стомаха и чакаме да се развидели, за да потеглим.

Но се случва, поне на мен, да стигнем до някъде и да решим да се върнем. Изморяваме се, провизиите ни свършват или срещаме по пътя някой, който ни казва „Натам е страшно, ако ти е скъп животът недей да продължаваш!“ и ние се връщаме обратно в комфортния ни и топъл дом. Е, разбира се това са оправдания, но за едно непонятно и безвременно пътуване това е нормално, малцина успяват от първия път!

После, когато ентусиазмът ни се върне, опитваме отново с нови сили напред. Този път стигаме до по-далеч, но пак се връщаме след поредната несполука.

Това е пътуване, което отнема време, трябва смелост и решителност, за да го започнеш. Това пътуване е най-странното, най-вълнуващото, най-необикновеното, най-страшното и в същото време най-хубавото.

И трябва да се научим, че за всеки то е различно и уникално, че моите препятствия по пътя няма да са като твоите, че моите радости и открития няма да са като твоите. В това пътуване няма страшно да решим да си починем и да продължим, когато сме готови, това пътуване не е за ден или за два.

А най-странното е, че няма дестинация, това е вечно пътуване, без крайна точка. Няма от А до Б, има само пътуване и пътуване. Трябва да разберем, че не гоним крайна точка, а се учим, докато преживяваме.

Някои по-хитри и по-нетърпеливи хора си мислят, че могат да излъжат пътуването и да си вземат билет за влак, самолет или автобус, но в това пътуване не може да си вземеш билет, защото трябва да си го вървиш пеш! На нас ни се иска да стигнем бързо и да видим всичко още утре, сега, веднага на мига. Туй е то, нетърпеливи сме, но това пътуване не можем да го излъжем, защото то иска със собствените ни нозе да го вървим, дори да ни боли и да се изморяваме.

Това пътуване е нашият живот и задачата ни е да стигнем до нас самите, но май един живот не стига да стигнем до там, затова имаме много животи, за да си пътуваме ли, пътуваме….

Аз затова казвам, че е безкрайно, че няма крайна точка, имаме само задача. И затова най-добре просто да си обуем удобни обувки, да си вземем най-необходимото в онази туристическа раница, но карта да не взимаме, няма да ни върши работа, а и нека е интересно, нека отидем някъде, където не сме и подозирали, че можем да се озовем!

На добър час!