Жена е … Какво е жената има няколко описания на това създание, няколко етикета, няколко очаквания, няколко образа, в които отчаяно се старая да се впиша просто за да затвърдя, пред света, че съм жена! Просто защото съм родена с вагина!

Защото куп медии, корици на списания, книги, други жени, социални норми, образи, секс символи, филми, реалити звезди, модели и т.н. Отчаяно се опитват да ми покажат, че вероятно не съм достатъчно жена, или поне, че все нещо не ми достига, за да застана гордо и да си кажа „Да, аз съм 100% жена!“. А ние жените сме много повече, имаме толкова много роли да играем цял живот, че за някои, като това да бъда съпруга и майка, например, все още не съм дорасла.

Още една рокля, още едни обувки, още един крем за лице, по-хидратиращ, още едно червило, което издържа 24 часа, още един парфюм, който съблазнява, още, още, още, защото икономиката трябва да се движи, а аз никога няма да имам всички обувки на земята, козметика, дрехи и прочие. Съответно според неписаните закони за оцеляване в обществената джунгла няма да се „впиша“ и, ако не искам да бъда изхвърлена от племето, ще трябва да продължа да си купувам обувки – червени, зелени, каквото седмицата на модата каже, е закон! Ако трябва и чували ще си сложим, за да сме в крак с тенденциите и да си заслужим етикета „ЖЕНА“!

А ние жените сме толкова много неща, че дори един живот не може да стигне да си изиграем всички роли, да влезнем във всички образи, да сменим всички етикети, в което няма нищо лошо – да бъдем всички тези различни образи. Но защо обществото така настоятелно се опитва да ме убеди, че трябва да бъда един конкретен образ, който обаче, вероятно никога няма да достигна и ще трябва да си остана просто себе си – така неидентифицирана. Което всъщност възнамерявам да направя!

Да си жена не е лесно, още повече, ако решиш да си сложиш етикета на амбициозната жена, това си е равносилно на обществената гилотина. Не, че искам да се екитизирам, но то как да избягаш, ние хората обичаме да слагате етикети, така ни е по-лесно, да можем да ги определяме нещата, да ги подреждаме на съответните рафтове в мозъците си и всичко да си е на мястото – рафт за амбициозните, рафт за леките жени, рафт купонджийткие, рафт за романтичните, рафт за семейните…

До преди няколко години не ми пукаше особено, защото не се идентифицирах толкова с пола си, но пораснах и за секунди обществените норми се захванаха да ме приклещят в клопката си. Признавам, че дълго време съм се измъчвала и обвинявала, че не съм някакъв общоприет образ на жена, че не съм достатъчно мила, нежна, добра, грациозна, елегантна, красива и слаба. Обвинявах се, че съм твърде амбициозна, изискваща, критична, борбена, силна, своенравна, твърде много от качествата, които често са асоциирани с мъжете. В крайна сметка, че не съм достатъчно жена, за което общественото наказание е вменяването на страха, че ще остнеш сама, защото ако не си достатъчно жена, мъжете не биха те пожелали. Защото никой мъж не е казал някога „Аз искам да излизам с амбициозна и силна жена, която иска да бъде CEO на голяма компания.“. Тя е амбициозна и знае какво иска от живота не е комплимент за жена.

Понякога мъже са ме наричали феминистка, но по онзи начин, който е по-скоро асоцииран с „Тя е мъжемразка!“, което обаче никога не ме е обиждало, защото всъщност много хора не знаят какво точно означава феминизъм, и просто за протокола феминист е човек, който вярва в социалната, политическата и икономическата равнопоставеност на половете. И също за протокола не мразя мъжете, а вярвам, че те са прекрасни създания с много съществена роля на тази земя, като мъже и хора и аз много ги обичам!

Аз никога не съм искала да си го меря с мъжете, в крайна сметка аз имам вагина, а не пенис. Ако се съревновавам, то е на база качества, ценности, умения и какви сме като хора, а не колко сантиметра ни е работата, защото по тези параметри е ясно, че мъжете винаги ще побеждават.

Аз искам просто свободата да бъда себе си, което всъщност си зависи изцяло от мен и това доколко спазвам обществените порядки. After all това си е личната борба на всеки, в случая моята борба с обществото.

Жената е всичко, и е редно да има право да бъде всичко, защото ние жените сме много по-гъвкави в много отношения и можем да бъдем всички тези различни образи и никой, още по-малко обществото, няма право да ни отнема правото да сме каквито си поискаме – полицаи, пожарникари, балерини, домакини, мениджъри, адвокати, политици, журналисти, дизайнери, актриси, учители.

Защото в края на деня, без значение професията, качествата, ценностите и нравите, всяка жена се прибира вкъщи и е жена, майка, съпруга и любовница, тя знае, че наред с всички останали роли тя играе и тези. През останалото време обаче никой няма право да ми казва дали през деня ще седя в кухнята, ще променям света или ще управлявам компания, всеки от тези избори е достоен за уважение и всяка жена е достойна за уважение, защото обществото никак не прави живота на жената по-лесен, никой не ѝ помага да успее да смени всички роли в рамките на 24 часа, за да срещне нуждите на мъжа, децата, шефа, обществото, приятелите и най-вече своите.

Минаваме през куп болки ежедневно, за да докажем, че сме жени и преди всичко хора. Стараем се толкова много да покажем, че заслужаваме да бъдем признати като хора, професионалисти и жени, които правят най-доброто за близките си, за обществото, семейството и понякога на последно място за себе си – за съжаление.

Лягаме си изморени, но никога удовлетворени, защото винаги сме критични към себе си и знаем, че трябва още, още, още, за да успеем да бъдем жени, за да бъдем приети, обичани и ценени! Вярвам безкрайно много, че го заслужаваме, заслужаваме да бъдем себе си, без да е нужно да си купим още една рокля, без да е нужно да носим постоянно тези ужасно неудобни високи обувки, без да е нужно да избираме само „женски“ професии.

Поздравете приятелките си, любимите си, майките си, бабите си, колежките си, сестрите си, че успяват да са жени в това нелеко за жените време, в което имат повече свобода от всякога, но продължават да се борят за тази свобода със зъби и нокти особено когато имат „мъжки“ мечти наред с „женските“.

Благодарете им, че въпреки всичко това те се стараят да са грижовни, мили, разбиращи и нежни жени, които дават цвят в този живот. Да, на някои им се получава по-лесно от на други, но всички правим най-доброто, което можем.

Аз продължавам да се боря да бъда жена, и наред с това да съм успешен човек, защото имам право на избор, от който смятам да се възползвам и да си остана себе си – такава неидентифицирана и неетикизирана. 🙂

Според мен най-трудното нещо на земата е да си жена! Изискват се суперсили да си жена, но повечето можем да се справим, ако се подкрепяме една друга повече и се борим за повече равноправие, като хора, а затова, че наред с всичко това сме и жени, заслужаваме малко подкрепа и от обществото. Да бъдем подкрепяни в това да избираме, да казваме, да чувстваме и да показваме същността си, онази която е смесица от образи и роли, които не се вписват в рамката мъж или жена, а човешко същество, което иска да живее по собстените си правила и разбирания!