Close

Най-важният урок, който научих за 23 години

23 години….  Как определяме дали са много или малко. Някой ще си каже Хей момиче, животът е пред теб. Е да, но понякога ми се струва, че съм живяла не 23, а 32 години. Някак като се обърна назад и се разровя в спомените, в преживяванията, в щастливите и тъжните моменти, в това, което съм получавала и това, което ми е взето, си мисля  Леле, кога успя да ми се случи всичко това!. Животът не се измерва с годините, които си живял, а с преживяванията, с моментите, с действията, рисковете, които си поел.

Усещам, че не само добавям една година, но и някак си давам равносметка за всичко, което ми се случи до този момент. Има още много да уча това е ясно, но някак изпитах желанието да споделя най-значимите ми  уроци, тези които най-силно повлияха на живота ми.

 

Формалното образование не струва!

Сърцето ми беше много разбито, когато осъзнах, че образованието (поне формалното) няма да ми помогне да стана  човекът, който искам. Образованието не те учи да си смел, да рискуваш, да действаш, да се развиваш и да търсиш възможности. Образованието иска да си стоиш комфортно в кутията и да не мислиш много, много извън нея. Не вярвам в този тип образование и е жалко, че губим 4 години от живота си, за да научим, че дипломата, която получаваме може да ни влезе в употреба само за …   сещате се.

Колкото повече преживявам, толкова повече уча.

Обичам действието, обичам нещата да се случват динамично, да грабвам възможности. Това и правех през целия си съзнателен живот, грабвах възможности, които ми дадоха опит, спомени, приятелства, знания и умения. Не чакай да ти се случват нещата, а грабвай възможностите или ги създавай! 

Човекът е човек, когато е на път.

Пътуванията на близо и на далеч за мен са едно от чудесата на този живот! Вярвам, че ставаме по-добри личности, колкото повече пътуваме. Не говоря за екскурзии, говоря за опознаване на чужди култури. Трябва да опознаваме света и хората, да видим друга гледна точка, да създаваме приятелства от цял свят, да бъдем граждани на света, а не просто на един малък или голям град.

Говори си с другите.

Номер едно причина да постигна голяма част от целите си е, че се научих да общувам с много и различни хора. Научих се да се нагодявам според ситуацията и хората, да бъда хамелеон, да вибрирам с човека отсреща. Не говоря за манипулация, а умението да усещаш другия и да говориш на неговия език. Общуването може да бъде понякога изтощително, но ти дава много във всички аспекти.

Забави темпото, всяко нещо с времето.

Нали знаете младите искаме всичко да се случва сега и веднага. Гледаме примери за милионери на по 20 години и някак ни е тъпо, че ние не сме дори на половината път до там. Напоследък нещо все не бях доволна от себе си, обвинявах се, че не правя достатъчно, че не получавам веднага резултати. Но един ден си казах СПРИ, всяко нещо с времето си. Това, че излизаш последен на сцената, не прави изпълнението ти лошо. Напротив, учиш се от грешките на тези преди теб и после излизаш на сцената и ги разбиваш. 😉

Всичко е въпрос на избор.

Като малка си мислех, че всичко е въпрос на съдба, но пораснах и разбрах, че всичко е въпрос на избор. Пораснах и осъзнах, че пътят ми не е начертан, а аз избирам накъде да тръгна. Разбрах, че изборът ми определя къде ще стигна. Разбрах, че има различни пътища. Има хора, които ти казват накъде да тръгнеш, но разбрах, ако знаеш къде искаш да стигнеш, хич не ги слушай тия!

Не ги слушай тия.

Имаше едни дето ми викаха зубър. Аз обаче не ги слушах, а и без това не учех по цял ден, защото ходех на танци, на рисуване, пишех и какво ли още не. Не им се сърдя, влизах им в положение просто си нямаха мечти. Имаше едни дето ми викаха, че съм луда да работя за без пари, но и тия не ги слушах. Както казах, ако знаеш къде искаш да стигнеш, то най-добрият начин да стигнеш до там е да си запушиш ушите и да не слушаш освиркванията около теб.

Любимият ми сезон е пролетта.

Ееееех, обичам пролетта заради слънцето, цветята и новото начало, е новото начало всички го обичаме особено около 31.01/01.01, но това е друга тема. Обичам разходките, утрините, черешите, люлякът, музиката и да си пея…  Мисълта ми тук е, че всички обичаме онези  малки неща, всички имаме своите малки удоволствия. Разбрах, че те са щастието, те са животът, те са момента, в които душата ни не се колебае, не се страхува, а е простичко щастлива.

Не става само с работа, трябва и забавление.

Въпреки че за всеки забавлението има различно измерение, то непременно трябва да присъства в живота ни. Така се случи, че бях и в двете крайности по цял ден кОпон и по цял ден работа и учене. Ако трябва да съм честна и двете не свършиха добре, така че се връщаме към добрия стар баланс. Разбрах, че трябва да отделяме  време за почивка и забавление. Няма да свършим повече работа, ако работим 24/7, напротив. Вече си имам философия, че поне 3-4 дни месечно ще отделям за почивка, забавление и приключения.

Не е важно от къде идваш, а къде отиваш.

Ами аз идвам от малък град, класика, всички се познават. След 21:00 часа работи само бензиностанцията и магазинът за алкохол и цигари. Градът беше малък, а мечтите ми не се побираха там. На 12 пресякох за пръв път българската граница и разбрах, че светът е голям, красив и ме чака. В малкия град няма много възможности, но затова пък де що имаше направо ги схрусках! Разбира се, както казах по-горе, това ме разви, даде ми опит и въпреки всичко хъс да вървя напред и да стигна там, където искам.

Не мога да спася света.

Не казвах, но като бях малка исках да спасявам света (So sweet). Е да, но после ме халосаха с една дъска (a.k.a пораснах) и разбрах, че не мога. Разбрах, че мога да спася само себе си и да помогна на себе си, но да се бориш със себе си се оказа доста по-трудно от това да се бориш с глобалното затопляне.

Поработих за без пари.

След като разбрах, че не мога да спася света, реших да поработя за кауза. Разбрах, че най-добрият начин да изградиш ценностна система е да се бориш за нещо по-голямо от теб, да правиш нещо, в което вярваш, защото това, в което вярваш ще бъде твоят живот. Колкото по-рано избереш в какво вярваш, толкова по-рано ще тръгнеш по твоя си път.

Това, което дишаш, това живееш.

Не случайно го казах това по-горе, защото вярвам, че живеем ценностите си и вярванията си. Сега работя за пари, но по-важното е, че работата ми е това, за което се боря, а именно да подобрявам всеки ден себе си, докато помагам и на света да се подобрява. Дори всяка възможност, която получавам или търся е в синхрон с всичко, което искам да правя или да бъда.

По-късно разбираме, че всичко е имало цел и смисъл.

Много съм се тръшкала за дадени събития, че даже съм плакала (не само за мъже :D).  После се показва дъга и си викам Е, то имало смисъл от онази буря. Мисълта ми е, че няма нищо случайно и всичко се случва, за да ни научи, да ни покаже или да ни подсети. Тук сме да се учим, а не можем да се учим само докато грее слънце, твърде лесно е.

Не бързай да пораснеш.

Детството за мен бе най-вълшебното време. Някак не бързах за порасна като другите, осъзнавах колко ценен е този момент и го живеех. Всички бързат да пораснат и да се превърнат в скучни възрастни, които казват „ Ами не мога да правя така, вече съм голям/а!.

Осъзнавам, че всяка възраст има своя чар и не трябва да пришпорваме нещата, а да се радваме на настоящето. Често спирам и си казвам „ Хей, спри! Младостта е само миг и трябва да му се насладиш..

Внимавай какво си пожелаваш, когато духаш свещичките на тортата.

Вече знам, желанията се сбъдват! Така че много внимавайте какво си пожелавате. Научих, че понякога това, което желаем, не е най-доброто за нас. Научих, че има огромна разлика между това, което искаме и това, от което всъщност имаме нужда. Често не осъзнаваме какви са последствията от сбъдването на желанията ни. Твърде съсредоточени сме върху резултата, който искаме, и забравяме за компанията, който той си води понякога не е приятна.

Остави следа след себе си.

Наричайте го мисия, призвание или смисъл на живота, но всеки си има причина да се събужда сутрин или поне е хубаво да има. Прибави смисъл на живота си, дори да е само една чаена лъжичка. Намери това, което обичаш и го прави, за да правиш света по-красив. Всеки изживян живот оставя нещо след себе си, но всеки избира дали да остави разруха или градина с цветя, на които тези след него да се радват.

Сигурно вече се питате кой пък е този най-важен урок. Разбира се, че най-доброто е за накрая. Всъщност това е нещо, което осъзнах съвсем скоро, но така  ми просветна от него, че свят ми се зави. Каква е истината и какво ни спира да сме щастливи за мен лично е точно това.

“На никой не му пука дали танцуваш добре. Просто ставай и танцувай. Великите танцьори са велики, не заради тяхната техника, велики са заради страстта, с която танцуват.” Марта Греъм

Перфекционист съм и ме е страх от провал и това ме спря да правя много неща, които обичам това живот ли е? Отказах се от неща, които ми доставяха истинско удоволствие, защото смятах, че не съм достатъчно добра.

Но разбрах, че човек е истински жив и щастлив само когато прави онова, което обича, без значение дали е професионалист или просто ентусиаст, както казва адашката, важно е да го правиш със страст.

Така че не ми остава друго освен да си пожелая на себе си и на вас да живеем и правим всичко със страст, пък ако ще и да я пеем тая песен фалшиво. 😉

 

ПП. Офф, как забравих, ама то този урок си го знам  никога, никога, никога не спирай да се смееш! 😀

Животът е кучка!

previous post

За онези лудите...

next post

Comments

  • John Dumas

    June 5, 2016

    В един момент София ще ти се окаже тясна.
    Колкото по-рано го осъзнаеш и напуснеш България, толкова по-лесно ще се адаптираш в другият свят.
    Няма място за патриотизъм, когато става въпрос за твоят живот.
    Вероятно сега се чувстваш успяла, преборила най-големите трудности в живота си. Уверена в някакво по-добро бъдеще.
    Няма такова, бъдещето в бг принадлежи на групичката алчни ,крадливи велможи и техните наследници. Теб цял живот те чакат подобни битки, просто за да оцеляваш.

Leave a Reply

Животът е кучка!

previous post

За онези лудите...

next post

%d bloggers like this: