Не съм на плажа и вероятно няма да стигна до там, защото отново направих своя избор да прекарам лятото си по различен начин. Е, краката ми ще си останат все така бели, но ще го преживея все някак, ако това е цената, която трябва да платя, за да направя нещо значимо плащам я!

Намирам се в стара университетска сграда и е ужасно горещо, защото часът е около 16:00.  Нека кажем, че това е класна стая и в нея има около 15 чифта очи, които чакат да им кажа нещо, което ще е различно от скучните уроци в училище, които са им омръзнали. Те очаква от мен да съм умна, забавна, сериозна, енергична, да ги мотивирам и да им разказвам за света, за хората, за опита и за бъдещето, а аз нямам нищо против да изпият цялата ми енергия, защото затова съм там.

Няма нищо по-прекрасно от това да развиваш себе си, докато развиваш другите. Когато помагаш на млади хора да се развиват, някак си спокоен, че все пак има надежда за бъдещето ни.

Когато бях на тяхната възраст (17-18 години), никой не ми каза, че там навън има толкова много възможности и аз мога да постигна всичко, което поискам, ако направя правилните избори и се трудя достатъчно. За съжаление някои родители и учители несъзнателно поставят граници на младите, карат ни да стоим в кутията и да не използваме въображението си. Казват ни, че светът е суров и жесток, че е трудно да успеем да бъдем писатели, художници и актьори или всяка друга професия, която може би няма да ни донесе много пари.

Толкова ми е мъчно, когато ние младите избираме да се водим по вярванията на обществото и възрастните. Един ден ще се събудим ще е понеделник и ще проклинаме деня, в който сме избрали нещо, което не обичаме да правим! Затова искам да разчупя оковите за себе си и за тези, на които мога да повлияя.

Искам да кажа на тези млади хора, че в живота има куп възможности и от тях зависи дали ще ги грабнат или ще ги оставят да се изплъзнат. Искам да им дам пример, че мечтите се сбъдват и никой не може да им ги отнеме.

Сега имам силата да оформя 30 млади, свежи умове, техните ценности, вярвания и мечти или поне да им помогна. В училище никой не говори за мечти, а само за изпита в края на годината. Ето защо формалното образование няма да им помогне да бъдат тези, които наистина искат.

Опитвам се обстановката да е максимално неформална и никак да не напомня на училище. Не мога дори да кажа, че съм учителка, а просто фасилитатор. Темите са изключително далечни от училищните уроци и всичко е съпроводено с много смях.

Всеки ден е приключение и всеки ден е територия извън комфортната зона, както за мен, така и за тях. Виждам как  всеки ден учниците правят все по-големи и по-големи крачки. В началото бяха срамежливи и неуверени в себе си и възможностите си, а сега не мога да ги накарам да млъкнат :D.

Прибрах се след поредната сесия с учениците, имам ужасно главоболие и се чувствам изцедена, но вътрешно се чувствам повече от щастлива. Всяка сесия продължава 2 часа, но за мен тя е като 2 минути това се случва, когато харесваш това, което правиш.

Повярвайте ми не е лесно да накараш тийнейджърите да те слушат и още повече да задържиш вниманието им и интереса им. Те очакват от теб да им кажеш нещо различно и ако дори за секунда влезеш в ролята на истинска учителка ще те изхвърлят.

Аз съм пример за тях и те често копират действията и думите ми, така че трябва да съм много деликатна. Една добра възможност да разбереш какво наистина е лидер и как той влияе на своите последователи. Ти трябва да си редом до тях, да разговаряш с тях като с приятели, а не като с подчинени. Не трябва да се държиш с тях като с деца, а като с възрастни  или поне като с твои връстници. Понякога жадните им погледи ме карат да съм истински внимателна за това, което казвам. Това, което ще посея в младите им умове, може да се превърне в нещо прекрасно или нещо ужасно, всичко е в моите ръце!

Чувството да знаеш, че можеш да промениш начина, по който виждат света и да ги научиш на нещо ценно БЕЗЦЕННО! Все пак всички ние сме отговорни да даваме най-доброто от себе си на другите. Да учим другите как да бъдат по-добри в това, в което ние вече сме!

В края на деня се чувствам доволна, че съм дала частица от себе си на хора, които може би ще променят себе си, света и бъдещето към по-добро. Да знаеш, че даваш времето и енергията си за нещо значимо, да оставиш следа след себе си някъде там, да бъдеш пример за другите и да се стараеш всеки ден да бъдеш по-добра версия на себе си, за да покажеш най-доброто и да бъдеш пример за подражание. Уча се да съм истински отговорна и търпелива към себе си и към тях, а за мен да съм търпелива е истинско предизвикателство.

Те са страхотни млади енергични и жадни за нещо ново и различно, искат и търсят начини да се развиват. Все пак са в лятна ваканция, но идват във всеки горещ летен ден, а повярвайте ми в стаята е много горещо! Не са нехайни и безотговорни, а амбицирани и готови да покоряват върхове, но просто имат нужда някой да им докаже, че могат да летят. 🙂 Виждам себе си в техните очи и това ме кара да им покажа, че могат!

Всичко това правя вече три седмици в Румъния, като доброволец. Работя по проект наречен GROW, който цели да помогне на ученици в 11 и 12 клас да развият своите меки умения и да научат нови неща по интересен и забавен начин. Млади хора от цял свят преминават 5-дневна конференция, в която се учат как да бъдат треньори/фасилитатори и след това 6 седмици дават най-доброто от себе си на ученици от цялата страна.

Ако искаш да оставиш следа след себе си, научи някой на нещо значимо, разкажи му историята си, разкажи му за страховете и провалите си, за мечтите си. Ако искаш да дадеш нещо на света от себе си, развивай себе си и другите около теб. Ако искаш да бъдеш част от света, поне веднъж бъди доброволец!

Всички можем да работим за пари, но колко от нас са готови да дадат от времето си и енергията си за другите, без да очакват отплата?

*Извинявам се, ако има  грешки. :))