Когато бях по-малка и имах торта и свещички за рождения ден, след определена възраст, започнах всеки път да си пожелавам едно и също.

Когато виждам падаща звезда също си пожелавам едно и също. Няма да споделям какво е моето желание, за да не го развалям, но вероятно до края на четивото ще разберете какво е то – желанието ми.

Чаках дълго, за да ми се сбъдне това желание, но наскоро разбрах, че то отдавна се е сбъднало… То винаги е било тук, но не съм го забелязала, защото съм била загледана другаде.

Преди завързвах щастието ми за постиженията ми, за външните фактори, за промените във времето, за парите, за работата, за гаджето, за местоположението и т.н. Това е рисковано, това са променливи, които ако се променят към по-лошо, рискувам да съм неудовлетворена и нещастна!

А то щастието въобще не било там, всички тези неща са само бонуси, които го правят по-леко, по-интересно и по-цветно, защото то щастието ми, било на съвсем друго място. Излязох от вратата и се усмихнат на дъжда, защото открих, че всъщност слънцето е в душата ми! 😉

Щастието е в това да успея да се събера, когато съм разбита на хиляди парчета!

Щастието е да се обичам напук още повече, когато другите не изберат да ме обичат!

Щастието е да не позволявам на тъпата кучка обществото да ми вкисва живота, защото не съм достатъчно слаба, достатъчно красива, достатъчно успешна, достатъчно богата или с достатъчно големи гърди!

Щастието е да се радвам на това, което имам, а не да плача за това, което нямам.

Щастие е да се погледна сутрин в огледалото, и въпреки че отново ми е излязла пъпка, все пак да се почувствам красива!

Щастие е да се усмихна широко, въпреки че за пореден път ми се счупи пломбата точно на предния зъб.

Щастие е да съм доволна и горда от себе си, въпреки че още съм много далеч от целите, които съм си поставила.

Щастие е да обичам живота с всичките му недостатъци.

Щастие е да обичам повече и да вярвам в любовта още повече, въпреки разбитото сърце.

Щастие е да не се страхувам какво си мислят другите, когато правя неща, които те не разбират.

Щастие е да съм вярна на себе си, на принципите си, на ценностите си!

Щастието е да не се страхувам да опитам, дори вероятно да сгреша!

Щастието е да не се отказвам да бъда себе си, дори да съм несъвършена! 🙂

Щастие са всички онези малки, които ме карат да оценявам живота!

Щастие са прекрасните хора около мен, които ме правят по-добър човек!

Щастие е просто да избера да съм щастлива, дори животът ми да е каша, дори да е несъвършен, дори да не знам коя съм и какво ми се прави!

Щастието е …. Това, което аз реша! Ти можеш да решиш също!

Преди си мислех, че като съм ПО-доволна от себе си, ще съм щастлива: като тренирам повече, като се представям по-добре в работата, като родителите ми са доволни от мен, като приятелите ми са доволни от мен, като се впиша. Не обичах другите да ме съдят, не защото ми пукаше толкова, а адски мразя да давам обяснения, и ми е по-лесно просто да се впиша в представите на другите, макар и привидно, но това ме правеше нещастна.

Всичко, което мислех, че ще ме направи щастлива е част от грандиозния ми план как трябва да изглежда животът ми. Мисля, че всички си имаме такава картинка нарисувана в тефтер или в мозъците ни.

Понякога живеем чужди животи, чужди образи, за да не изостанем и винаги да сме в крак с модата за храна, за обличане, за начин на мислене, за работа, за образование, за любов. Обаче не се сещаме, че модата бързо се мени, че модата обслужва нечий чужди интереси, а ние сме само пионки, които харчат пари, за да я следват и поддържат работеща, а в крайна сметка оставаме неудовлетворени и най-вече празни и самотни, макар сред такова изобилие!

Гледаме чуждата градинка и си мислим, че там тревата е по-зелена и по-мека за пикник, а всъщност най-често тази трева е изкуствена, както може би са изкуствени чувствата, лицата, смехът, любовта, ценностите и целите им животи.

Личното щастие често е неразбрано и сложно, защото за всеки то е различно, и не се вписва в общите представи, както често се опитваме да правим. Тази битка всеки тихо си я води сам със себе си, но колкото повече се опитваме да го впишем това щастие в стереотипа, толкова повече няма да ни се получава. Ще си купим най-новия айфон и ще се чудим защо не сме щастливи като този до нас.

Не се вслушваме в собствените си нужди и желания, не гледаме към себе си, защото сме твърде заети да гледаме другите, да се сравняваме и да си ги мерим с тях!

А аз искам да съм по-добра от вчера, а не от комшийката! 🙂

Така ми е по-лесно, ПО-ЩАСТЛИВО, и залезът ми е по-хубав. По-щастливо ми е, когато аз съм си измерител, когато аз съм си герой!

Дошли сме на този свят такива, каквито сме и там където сме. Какъв е смисълът да се вайкаме, тръшкаме, оплакваме, хейтим, след като времето си тече и залезът ще си отиде без да ни попита дали сме успели да му се порадваме.

Преди си мислех, че щастието ще дойде в някакъв специален момент, че е нужно време, че трябва да се постарая за него, да го намеря или да го заслужа. Чаках го, но то така и не идваше, или поне не за постоянно.

После видях, че то си е тук, в нас, и просто чака да осъзнаем, че никога не ни е напускало. Никой и нищо няма силата да ни направи вечно щастливи, само ние можем да изберем да сме такива – ЩАСТЛИВИ!

 

П.П. Утре си облечи онази рокля/риза, стига си я пазил/а за специални дни, всеки ден е специален. Радвай се на слънцето – това в душата ти! 😉