В по-съзнателните ми години, от досегашния ми дълъг житейски път, имах една много специфична, да не кажа скучна, филосифия по отношение на чорапите, този тъй важен атрибут от ежедневието ни, тази незаменима част от гардероба!

Всеки път щом виждах нечий чорапи да се подават над обувките, и тези чорапи да са с всестранни фигурални орнаменти, точки, приказни герои и непознати за окото ми цветове, направо полудявах! А най-любими ми бяха хората с черни обувки, съчетани с чорапи с цветове от светлата гама или пък бели обувки, съчетани с чорапи с цветове от тъмната гама – е тогава се изприщвах и получавах тикове. Знам, че изборът на чорапи е нормално човешко право, но, нали знаеш, има неща, които просто ти дразнят окото. Искаше ми се да им събуя обувките на тези хора, да им сваля чорапите, които нарушават всички естетически закони и да ги изгоря на кладата публично (чорапите, не хората)! Добре де, малко преувеличих! 😀

А като се сетя за хората, които обичат да носят различни чорапи, това вече граничи с разклащането на душевния ми мир. Тези случаи на хора се старая предимно да си представям, че са митично същество, което съществува само в най-тъмните ми кошмари в кралството на чорапите!

Затова прагматичното и последователното ми аз, винаги ограничаваше избора си на чорапи до два праволинейни, скучни и неутрални варианта на разцветки за своите чорапи, които реално погледнато дори не са цветове, да всички познахте, това са черното и бялото. За мен нямаше нищо по-съвършено от белите чорапи, винаги ги предпочитах пред черните освен ако обувките ми не налагаха чорапите да са черни.

Така се чувствах добре, праволинейна, скучна, предсказуема и спокойна, че няма да се появи някой като мен на улицата, който да ми осъди чорапите на гибелна смърт, защото то какво можеш да кажеш за черните и белите чорапи – ами, нищо!

Разбира се, изборът на бели и черни чорапи имаше своите недостатъци, които обикновено се прояваха, когато се налагаше след пране и сушене всеки чорап да се върне при своя другар – задача с повишена трудност, това е като онези снимки с азиатски хора, на които трябва да познаеш кои са братя и сестри и кои не са – с две думи трудна работа!

През времето се стараех да ги съчетавам правилно, не защото толкова ми пукаше дали всеки чорап ще се събере отново с другарчето си, а защото имам лека форма на OCD, или поне си мисля, че е лека. След време взе да ми писва да се опитам да намеря разликите между два, привидно еднакви, чорапа и започнах да ги комплектовам, както ми падне, важно беше да са бял с бял и черен с черен, реално никой не би забелязал разликите, а не си струваше да си губя времето с някакви си чорапи, които често дори не са видими за другите! След още малко време спрях да имам отношение към чорапите, защото мислех, че Абе кой ти гледа чорапите. A когато метерологичното време позволяваше, интегрирах все повече от онези безцветните (телесен цвят), които само жените могат да си позволят да носят.

Така постепенно развих някаква апатия към чорапите, които по никакви параграфи не ми се струваха важни или значими за нещо в моя живот. Пъхах ги в един шкаф и те да се оправят там!  

По ирония на съдбата краката ми винаги са студени и в една студена зима се наложи да взема да си купя малко по-дебели чорапи. Купуването на чорапи ме натоварваше, всеки път се дивях как могат да ги измислят толкова грозни! Предвид, че аз имах някои критерии и даже малко му отпуснах края: позволих си волността да си избера чорапи с истински цвят, но трябваше да са само в един цвят, без разни фигурки трудни за идентифициране; ако случайно направя компромис да имат фигурални елементи по тях, същите да са сведени до минимум и да са максимум в още два различни от основния цветове; ако чорапите имаха повече от три цвята по себе си, въобще не ми влизаха в категориите.  

И така по неволя малко цвят влезе в шкафа за чорапи! Компромисът беше сезонен, никой да не си мисли, че съм се разлигавила, защото щом се затоплеше времето, дебелите, грозни, цветни чорапи излизаха от играта!

Така връзката ми с чорапите стана от апатична към неутрална. Все пак всеки чорап по-лесно се връщаше при своя другар, а за мен беше по-лесно и практично, и всички бяха щастливи, а ако чорапите имаха душа и сърце, то вероятно са затоплили чувствата си към мен, предвид, че ги събирах със своите половинки, партньори, другари в живота, наричайте го както искате, важно е, че чорапите ми бяха по местата си, а още по-важно е, че на мен ми бе топло на краката!

Но се случи нещо неочаквано…

Тази зима се зароди една любов, като на шега като всяка друга! Също така казват, че между любовта и омразата имало една крачка, потвърдих си го! Не, не съм се влюбила в мъж, чийто чорапи мразя, но заобичах тези странни същества a.k.a чорапите, ей така просто на шега!

Въпреки че предишната зима направих мнозина компромиси с избора си на чорапи, не мога да кажа, че тотално съм се размекнала и съм станала от лудите фенове на happy socks и си купувам най-екстравагантните чорапи в магазина!

Историята започна в съвсем различна ситуация, и тя си има виновник! Тя стои (в настояще, в бъдеще за съжаление не) срещу мен в офиса, в мое ляво по диагонал и носи сребристо, искрящи сиви чорапи, някой ще си каже, че сивото е отроче на бялото и черното и не би следвало да ме дразни, но уви, дразнеше ме и ми бодеше в очите! Дразнеше ме как тези чорапи се поклащаха необезпокоявано, подаващи се над черните обувки. Това бяха едни КРЕЩЯЩИ чорапи, които ми нарушаваха душевния БАЛАНС!  

Едно е да носиш, каквито си поискаш чорапи, когато те не са видими за околните, но съвсем друго е да ги виждам!

В случая за мен е неизбежно да ѝ избегна чорапите, винаги са ми в полезрението и мигат като червена полицейска лампа, с която създават тревога в главата ми.

Понякога се осмелявах да кажа някоя иронична шега по повод чорапите просто защото напрежението ми избиваше и трябваше да го излея, за да не избухна, и всичко това заради едни чорапи, сигурно вече ме мислите за луда.

На нея, собственичката на чорапите, никак не ѝ пукаше от коментарите ми и всеки ден ми показваше поредните чорапи от колекцията си, които бавно ми убиваха мозъчните клетки!

Случи се обаче нещо много интересно, реших да погледна на чорапите с различни очи, и не си мислите, че този процес се случи много бързо, отне ми време и стотици раздразнителни погледи към въпросните чорапи! Все пак, като се абстрахирах от чисто визуалното и повърхностното, като се замислих повече, тъй като тези нейните чорапи ми бяха почти всеки ден пред очите и нямаше как да избегна да не мисля за тях, осъзнах, че реално чорапите са своебразна индикация на това колко ти пука какво ще си кажат за теб другите, когато ги видят!

БИНГО! От едните чорапи да стигна до заключението, че ми пука какво ще си кажат другите за мен, че искам да съм неутрална, за да не си мислят хората нито добро, нито лошо! Егати чорапите до какви дълбоко философско-психологически прозрения ме доведоха. Гледах чорапите и не виждах чорапи, а виждах моите си страхове и съмнения. А като се замислиш едните му мръсни чорапи колко щастливо женени двойки са разделили, вероятно чорапите имат много по-съществена роля в нашия живот, отколкото само да слагаме краката си в тях. Прозрях е силна дума, но ще я използвам, та прозрях, че ролята на чорапите никак не е маловажна или лесна. Не стига, че покриват миризливите ни крака, а и по цял ден ги държим, затворени и на тъмно, далеч от другарчетата им, евентуалният им reunion е вечер в коша за пране или под леглото, за тези, които ги носят по няколко дни подред.

Както и да е, цялата работа е, че се размекнах по отношение на чорапите и ролята им в живота ми, абе, като цяло стана едно много дълбокосмислено за чорапите и смисъла на живота, хм, май така трябваше да наименовам статията… А за тайния живот на чорапите, следващия път, разкрих ги аз най-накрая  тези гадини къде ходят, като ми се изгубят в пералнята.

Цветовете и формите са начин на изразяване, средство да разкажеш история, да проявиш креативност, вкус и да заявиш позиция, а аз съм бягала от това да изразя себе си, като съм се стремяла да бъда практична, праволинейна, предвидима и неутрална. Отказвала съм да разкажа една история с поука, да съчиня сюжет или да разсмея себе си и околните, винаги съм си казвала, че това са просто чорапи, просто нужда, която не можеш да избегнеш – a must in the shopping list!

Реших, че е време да спре да ми пука какво ще си кажат хората за чорапите ми (разглеждайте този израз като метафора) и да започна да изразявам себе си! С вълнение отидох до магазина и си купих всякакви интересни, шарени и забавни чорапи и нямах търпение да си ги покажа! Разбира се, това нямаше да се случи без моето вдъхновение Йоана A. – my happy socks inspirerer! <3  

Чорапите са просто една метафора за изборите, които правим, за уж дребни неща в живота ни, а се оказва, че тези дребни неща са показателни за много от поведенията ни като хора.

Ясно е, че едни чорапи няма да ми помогнат напълно да спре да ми пука от чуждото мнение. И все пак чорапите са просто първата крачка, и защо тази крачка да не бъде забавна, цветна и необичайна, като например с принтове на розови фламингота!! 😉