Неделя е! И като всяка неделя е време за така любимите ми домакински задължения, удоволствието в тези дейности за мен граничи с нула! Всяка неделя, а и в другите дни, когато ми се налага да ги върша тези неща, винаги си мисля за всички домакини по света и ми става едно такова тъжно и тъпо. Ясно е, че се налага да се прави, но за колко ли хора по света тази част от битието ни е приятно занимание?!

Е, има един плюс, че това е от малкото дейности, в които получаваш незабавно удовлетворение и резултат, и честно казано като настъпи момента на приключване се потупвам по рамото и си казвам Пф, браво на мен, свърших добра работа!. Е да де, но на процеса не можах да се науча да се наслаждавам. Опитвах с музика, опитвах с танци, опитвах с пеене, опитвах да използвам времето, за да си мисля за окриляващи и вдъхновяващи неща, но веднага щом ми се наложи да се разчекна в душ кабината, за да изчистя трудно достъпните места, се изпотявам три пъти и още толкова пъти наругавам невинната баня!

Опитвам се да си представя живот, в който по цял ден шетам из къщата, но дори целият ми позитивизъм и воля да се впрегнат, не могат да насилят чувството ми за желание да ги върша тези неща.

Понякога се опитвам да си се представя в най-трагични сценарии, в които по цял ден бърша пода и седя около печката, опитвам да намеря щастието в този сценарий, ако искам да се наслаждавам на живота, но мъъъъ не мога, не мога! Телевизорът в мозъка ми нещо дава на късо и картината изчезва, появяват се онези чернобели снежинки и дразнещ шум, този сценарий не фигурира в евентуалното развитие на обстоятелствата! Тогава започвам да се самообвинявам и да се чудя кой ли ще е този мъж, който ще ме вземе така, то жена, която не можеш да я използваш в едно изречение с думата домакинство си е половин жена. Е да, да, да, сега всички ще кажат, че живеем в модерно време, има чистачки, домашни помощници и т.н.

Но докато се стигне до там, че да мога да си го позволя, което повярвайте ми за мен е изключително силна мотивация, та докато стигна до там, ще трябва сама да си лъскам фаянса в банята! Пф, иронията е, че докато пиша това, чакам препарата в банята да подейства.

Та, неделя е! Включвам turbo mode и се надъхвам как тази неделя мога да ги свърша всичките ми домакински задачи за отрицателно време. Както съм чела в книгите за личностно развитие и позитивно мислене, представям си крайната цел, добре я визулизирам, представям си как вече съм я достигнала и спокойна и щастлива си пия чай и чета книжка – поощрение за добре изчистения под!

Яхвам прахосмукачката, но никак не ми е такова забавно като в идеализиран момент във видео, в което щастлива секси мацка плъзга напред, назад прахосмукачката и си припява I want to break free…или пък J LO, докато лъска пода в песента си „I ain’t your mama“, изглежда секси, но всъщност няма нищо секси в реалността. Няма нищо секси и забавно в това да си облечена в стария си провиснал анцуг и тениска с изтъркана емблема на Adidas или, както обичаме да казваме – облечена в домашните си дрехи. Нахлузила жълтите гумени ръкавици, с коса  в прическа тип птиче гнездо и отегчена физиономия, запретвам ръкави и започвам операция излъскай гадните бели плочки в кухнята, явно интериорният дизайнер, на въпросната кухня, си е мислил, че кухнята ще се използва за нещо друго, че защо иначе ще слага бели плочки, там където се готви, мноооого лошо решение!

Така де, все пак кухнята я използваме за готвене, в резултат на което белите плочки никак не са бели, което всъщност изисква неколкократното изкусно минаване на парцала върху тях, което съответно удължава агонията ми прекарана в чистене! Плочките са връхната точка, в която раздразнението и отегчеността ми ескалират и в този момент си представям колко по-смислени и приятни неща мога да правя през времето, безвъзвратно изгубено в прахосмучане и лъскане на плочките! Още по-лошо е, че по време на упражненията по чистене времето се ниже тооолкова бавно, дори една минута бягане на пътеката във фитнеса ми се струва по-кратка и по-поносима!

Агония, мирис на препарати, прах, отегчение, косми, умора, още прах – все пак съм в София, боклук, още боклук – все пак сме консуматори, гнусен парцал и още един парцал, че те никога не стигат! А най-голямата ирония, най-голямото ми мъчение е, че обичам чистотата и се старая не претупвам чистенето, търкам здраво, когато се налага. Гърча се във всякакви пози, в което няма нищо секси, за да постигна оптималния ефект за изчистена повърхност. Слагам повече препарат, с риск да се надрогирам, за да ги избия тия гадинки микробите и да ми е чисто и хубаво. Изведнъж се сещам за майките с деца! Поклон пред тези жени, аз просто не виждам как ще се справя, без да си оскубя косите, без да убия човек или без да счупя нещо! Мисията невъзможна, пускам си молба за напускане, отивам на друга планета, развеждам се, отказвам се от членство, спирам си абонамента, не мога да си представя да чистя за четирима, не, не, и този сценарий не може да се реализира във филм за големия екран, не желая да го гледам, още по-малко да играя главна роля!

На жените с две деца и мъж, които чистят и готвят, на тях трябва да се даде Златен глобус, Оскар, орден Стара планина, черен колан и т.н., ако на една жена никой не ѝ помага в домакинстването, горката не я знам как се справя, не я знам как преживява този омагьосан кръг от бърсане на прах, сополи и детско повръщано!

До тук всичко ми звучи като изкачване на Еверест, а дори не съм стигнала до миенето на чиниите, готвенето и прането и ах, любимото ми простиране на чорапи! Човек ще си каже, че поне тези дейности са си разнообразни, можеш да си ги редуваш, за да не ти е скучно, ту си бършеш праха, ту си переш, ту си миеш чиниите, ту си забъркваш омлет и после прекарваш половин час пред мивката, обричайки ръцете си на изсушаване, за да изтъркаш тигана и съпровождащите прибори, че то като се готви трудно минаваш без да не изцапаш поне две, три неща, а аз получавам бонус – цапам и белите плочки, за да си създам кардио упражнения за неделята – да търкам плочките!

Все си мисля колко други неща предпочитам да правя, пред това да прекарам неделята в готвене, чистене, пране и простиране! Ръцете ми вече са като шкурка, а се грижа само за себе си, после си мисля, ако хипотетично ги умножа по две, три, четири тези дейности, в случай, че имам деца, е то ще остана без ръце! Преди се чудех защо мама така яростно се кара на баща ми, когато след като тя тъкмо е избърсала плочките, той си забравя ключа и се връща да си го вземе, без да се събуе – е вече и аз му се карам! Мъжете трябва поне веднъж в живота си да избършат един под, че да не се чудят после защо ръцете на жените им са позагрубели. Но да не се отклонявам още съм на етап аз, белите плочки и чорапите за простиране, които между другото ме чакат в пералнята.

Стискам зъби, остават ми още няколко неща до финализиране на операция чист дом и изпрани чорапи, със сетни сили, и с ужасната ми мускулна треска, си представям как простирам чорапите и ако ми остане воля и живец, току виж успея и да се изкъпя. Вече не съм сигурна дали ще реализирам утопичната си мечта за книга и чай в неделя вечер.

През цялото време, докато жунглирам между печката, банята, пералнята и парцала, се моля и тази неделя да не се изпотроша, защото ходенето по пода, докато го миеш с парцал, си е като ходенето по въже във въздуха – едно погрешно движение и си долу изпотрошен, в името на чистия и лъснат паркет!

Абе въобще опасно за живота, противопоказно за нежни ръце, убийствено за неделна вечер с книга и чай, непрепоръчително, докато имаш мускулна треска или болки в гърба и несъвместимо с мисията ми в този живот – така го виждам аз домакинственото през уикенда, а и през всички останали дни!

Мечтая си за съвършен свят, в който не се налага да чистя, в който не се налага да се опиянявам от миризмата на тежки дезинфектанти, в който не се налага да бъда йога в душ-кабината, за да успея да я изчистя, свят, в който под леглото няма да се събира най-много прах и няма да се налага да се опитвам да си напъхам тялото отдолу, за да изчистя. Мечтая си, мечтая си, мечтая си за домашна помощница, аз обещавам през това време, докато тя чисти, да се трудя и да спасявам света, да правя нещо, в което съм добра, нещо, с което ще дам повече стойност на обществото, защото просто не съм създадена за това!

Поздравявам всички жени по света, които нямат проблем с метлата и прахта, които си обичат кухнята. Вие сте герои, достойни за преклонение, редно е да ви има и вас, просто аз не искам да членувам във вашия боен клуб, простете ми! 🙁

Но за всички останали като мен, които се молят подът по-бързо да изсъхне, че да правят нещо по-смислено, на всички вас, и на мен, разбира се, ви пожелавам да има кой да пуска прахосмукачката в неделя, а вие да си пиете чай и да четете книга (или кой каквото го прави щастлив)!

 

П.П.   Внимание! Не ги взимайте нещата много на сериозно! 😉

Искам да отбележа, че това не хейтърски текст, каквото и да си мислете, не си го мислете! Всичко е просто шега, просто начин да се посмея аз на себе си и вие, ако ви се струва забавно. Абе, за домашната помощница съм си напълно сериозна! 😀

Отивам, че някой трябва да простре чорапите!