Close

Защо работих две години за без пари (Първа част)

Искам да покажа възможността на избора дори когато мислиш, че нямаш такъв. Искам да покажа избора да имаш възможност. Обичаме да казваме, че в България нищо не става, че нямаш избор, че образованието е лошо, че няма работа, няма възможности, списъкът е дълъг. Обичаме да казваме, че младите сме хора пре**ани. Сега с моята история искам да докажа точно обратното. Ще започна малко по-отдалеч и ако вземе разказът да излезе много дълъг, ще му направя продължение.

Когато бях малка си мечтаех да променя света, но с времето разбрах, че тази ми мечта е невъзможна или поне така ми казваха възрастните. Когато бях малка си мислех, че възрастните знаят всичко ГОЛЯМА заблуда. Та реших да прехвърля енергията си върху това да развивам себе си, дори като по-малка да не разбирах напълно защо го правя. Развитието ми се изразяваше в дузината извънкласни дейности и разбира се шестиците в училище. Дори две години преди завършването смених гимназията, защото мислех, че тази гимназия не ме развива достатъчно. Тогава за мен образованието беше Свещеният Граал и си мислех, че щом уча значи се развивам и вървя напред (ПО-МАЛКА  заблуда). Въпреки че бях позабравила детската си мечта, в мен остана едно малко пламъче желание да правя нещо не само за себе си, но и за обществото. Защото винаги съм вярвала, че всеки има отговорност за света, в който живеем…. ОБАЧЕ след като завърших гимназия направих това, което правят 98% (примерно) от завършилите гимназия отидох да уча „ВисшО“ в УНСС разбира се (ако имах домашен любимец щях да взема и него да се образова). Знаех, че положението е зле, ама пък чак толкова не вярвах.

Първият семестър малко взех университета на сериозно (реших да му дам шанс), а също така и на студентската дейност дискотеки, кафета, нездравословна храна, купони, MegaDance, Plazza бях се превърнала в „нормален“ студент. Обаче след първата сесия наречена „Пародия“ всичко ме удари в лицето с мокър парцал, удари ме като главоболие след студентски купон, на който си смесил алкохолите. Събудих се и осъзнах, че това не съм аз, че не мога да бъда просто един студент, който си губи времето в най-безсмислени неща и все е недоволен от университета, от преподавателите, от общежитието и т.н.

И тогава се изправих пред първия избор да си намеря работа или стаж или просто да си продължа постарому. Не знаех какво да правя! Имах опит като сервитьорка, но честно казано не исках вече и ден да работя това. Когато си първи курс изборът не е много голям  магазинерка, сервитьорка или не дай си боже танцьорка (ако си по-готина може да те вземат в Plazza). В онзи момент много се замислих за бъдещето на всеки млад човек и какво го очаква. Хвана ме страх, гледайки начина на живот и мислене на повечето студенти (бъдещето на България), страх за бъдещето и за мен самата. Образованието бе далеч от това да учи на нещо полезно младите хора, само им хвърля пясък в очите или по-точно един лист хартия (ДиплУма), с която да си изтрият сополите, когато плачат, че няма работа по специалността.

Тогава още повече ме заболя раната, че не отидох да уча в чужбина. Това бе моментът, в който бях на косъм да се предам и да кажа като всички „Тук нищо не става, няма надежда, няма възможности. Младите хора са обречени“. И тогава благодаря с цялото си сърце, че се запали онова мое желание да правя нещо полезно и значимо. Сякаш болката го предизвика да се покаже. Беше време за ПРОМЯНА!

Още в гимназията бях чула за тази организация, но така ме погълна студентският живот, че напълно забравих. Тогава само след няколко дни, като „спасителна лодка“, странно момиче ми препречи пътя в коридора на УНСС.  Започна да ми обяснява за някакви стажове, но  аз и казах, че не искам стаж искам да членувам в организацията.  Тя продължаваше да ми обяснява и аз рязко и казах да ми каже къде да се запиша за ЧЛЕНСТВО. След като кандидатствах, минах през интервю и т.н. Се качих на моята „спасителна лодка“ и останах там цели 2 години.

И така тук започва същинската част от историята, в която станах част от най-голямата, световна (над 126 страни), студентска организация AIESEC. Едва ли ще мога да изкажа всичко преживяно, но поне основните моменти, с които искам да покажа на всички защо прекарах 2 години, работейки за без пари. Тази история не е преживяна само от мен, далеч не съм единствената, но аз ще я разкажа. За да кажа гласно, че в България има млади хора, които се развиват, учат и се трудят въпреки обстоятелствата. За да направя връзката, което ми е трудно затова прости ми читателю, между организацията и възможностите пред младите хора, ще направя едно лирическо отклонение. Тук ще изкажа едно мое наблюдение. Забелязвам, че изключително характерна черта на младостта е нетърпението. Признавам, че и аз съм нетърпелива, но се боря с това. Нетърпеливи сме в любовта, в живота, с близките и със себе си! Та младите хора искат всичко да става веднага! Веднага да си намерят работа с висока заплата, бързо да се издигат в йерархията, да станат професионалисти само за година и да имат възвращаемост на всяко усилие само и единствено в парични средства. Ако работят дори минута БЕЗПЛАТНО това накърнява достойнството им и егото им все пак дрехите от мола не се плащат сами. Моята максима е следната (за щастие и на много други млади хора, които срещнах по моя път)  първо влагай в себе си, работи за себе си, за името си, за знания и после парите ще дойдат сами. Не може да си студент, който не знае как се прави бюджет, бизнес план или как се ръководи екип (не като това от лекцията, не се брои), и да искаш да та е наемат като мениджър (ако татко ти, вуйчо ти или баджанака на баща ти имат фирма тогава е друго :D). Докато дойде моментът да имаш хубава работа и добра заплата трябва да се потрудиш и да поработиш къде за без пари, къде за малко пари. Важно е опит и знания да събираш, но не от учебниците, а от истинска реална среда, където нещата стават на практика. И така в търсене на практиката, търпението и допринасянето към обществото, направих избора да не се оплаквам, а да грабна една възможност, която мнозина подминаха. Пред мен се откри напълно нов свят нови и различни хора, нови възможности и разбира се надежда, че не всичко е изгубено. Започнах да работя за без пари, за себе си и за една истински достойна кауза развитието на лидерския потенциал в младите хора (звучи утопично, но е нещо, което университета няма да те научи!).

В началото работех малко, после, колкото повече се изкачвах в йерархията работех повече и повече. Бях първи курс и за няколко месеца се срещнах с над 20 мениджъри на големи и малки компании и на всичкото отгоре се опитвах да им продавам и да ги убеждавам, да бъда смела и равностойна с тях (сега дори ми е смешно :D). Благодарение на проекта, по който работех, успях да правя това, а и още много, много други неща, които понеже стана дълго ще разкажа следващия път. Ще разкажа какво прави тази организация и защо го прави. Какво научих от тези две години и защо според мен всеки млад човек трябва да изживее нещо подобно! Искам да оборя всички онези, които са скептични относно организацията и относно липсата на възможности пред младите хора. Да кажа колко съм възхитена от прекрасните млади хора, които срещнах благодарение на своя опит. Следва продължение..

Защо работих две години за без пари (втора част)

next post

Comments

Leave a Reply

Защо работих две години за без пари (втора част)

next post

%d bloggers like this: