Close

Защо работих две години за без пари (втора част)

Тате ме извика: „Марта, Марта, ела да ти покажа нещо!“. Бяхме си на село, където имаме голяма градина, а в нея има нещо, което ние наричаме геран. Но като цяло е пространство, от което извира вода и не е много голямо около 2 квадратни метра.

Отидох до него и го попитах защо ме вика, а той ми и посочи към водата и каза: „Виждаш ли, Марта! Ето това се нарича БОРБА ЗА ЖИВОТ.“

Това стръкче върба, което незнайно как е поникнало в парче стиропор или стереопор не знам :D, който си плува във водата. Беше наистина изумително! Замислих се за пореден път колко сила притежава природата, когато се бори за живот. Замислих се как ние хората често обвиняваме неблагоприятната среда за провалите си. А истината е, че почвата е без значение, когато желанието за живот е наистина силно!

Така слагам начало на втората част историята си, защото тази предистория наистина за мен е много свързана с моята лична. Благодаря на баща ми, че често ми напомня някои прости истини за живота, които често забравям.

Може би е добре да припомня с няколко думи какво говорих в първата част. Да кажем, че бях на кръстопът пред избора да бъда просто студент или да правя нещо повече с живота си и слава на Вселенската сила, че реших да затягам ръкави и, както казва една българска гордост „Продължаваме напред!“.

Защо искам да разкажа опита си в AIESEC и защо смятам, че е важно всеки млад човек да преживее нещо подобно. Може да не е в тази организация, по време на опита си разбрах, че има куп страхотни студентски организации, които също помагат на младите хора да получат опит и преживяване. Дори работата ти помага да се развиваш.

Този опит, както казваше някой (не помня кой) в организацията е много подобен на реалния живот. Имаш страхотната възможност да направиш една генерална репетиция с куп грешки, преди да те халоса дъската на живота. Когато си подготвен, си поне малко по-смел, казваш си „Оооо, това вече съм го правил, но този път ще се справя по-добре!“.

Организацията има структурата на една бизнес организация, което ще рече, че има йерархия, отдели, проекти и т.н. Както в реалния бизнес, така и тук кандидатстваш за дадена позиция например, минаваш интервю, че понякога и реч държиш.

През двете години в AIESEC имах общо 6 позиции работих по 4 проекта, бях тийм лидер и в последната ми година станах Вицепрезидент ПР и маркетинг и заедно с още 7 страхотни млади хора управлявахме организацията в УНСС.

Тази длъжност си е като работа, понякога работиш по 4 часа, понякога по 8-10, като цяло нямаш работно време отделяш, колкото е нужно.

През времето ми в AIESEC посещавах и университета редовно (е почти де :D). Първото лято бях за 2 месеца на стаж във вестник „Труд“, а втората година започнах работа на половин работен ден (такава, от която получавам пари :D). Работих 6 месеца в H&M, а след това имах огромното щастието да започна работа в Zapomedia. Та не съм работила само за без пари, но се лиших от някои ненужни неща, за да мога да вложа в развитието си.

Последната една година за мен бе най-трудната в живота ми до сега. Да съчетавам работа, AIESEC, университет, приятел (Той мрази AIESEC :D), приятели, семейство и евентуално социален живот (който просто липсваше) беше меко казано луда надпревара. Имах моменти, в които просто исках да се предам, да се откажа и понякога плачех. Не мога да опиша колко жертви дадох, за да успея да съчетавам всичко и често не успявах. Беше трудно, но изключително поучително!

Но цялото това приключение си струваше всички усилия, сълзи, жертви, лишения и компромиси с комфорта ми. Едва ли мога да изкажа всичко, което научих, но най-важните точки са тук!

  • Лидерство от монаха, който продаде своето ферари! Разбрах какво е лидерство и имах късмета да бъда водена и да водя. Да умееш да мотивираш хора, на които не плащаш, никак не е лесно! Ръководих цял проект и екип от 6 души, а бях втори курс. Коя компания ще ти даде да правиш това на тази възраст? Правилен отговор никоя! Може би не съм била перфектният лидер, но се учих, което е най-важното. Благодаря на страхотния ми екип и всички мои лидери, които ме вдъхновиха да вървя напред и нагоре!
  • Учиш се от другите. Когато си с други млади хора, които са на по-високи позиции, се учиш от тях и те са един добър пример за теб. Аз лично винаги се вдъхновявах от постиженията на тези над мен, които ми помагаха и ми даваха кураж аз също да вървя нагоре и да постигам повече. Приемствеността е нещо, на което те учи организацията и смятам за изключително важно.
  • Срещнах целия свят! Докато си стоях в България се докоснах до наистина невероятни хора, защото организацията те среща с млади хора от цял свят, които разширяват кръгозора ти и представите ти за света. По проектите на AIESEC в България работят доброволци от цял свят, които идват тук и работят по социални проблеми на българското общество като образование, междукултурно разбирателство и други.
  • Възможностите са дори под леглото. В момента, ако някой млад човек ми каже, че в България няма възможности за нас младите, ми иде да го цапардосам! Последните две години се научих да виждам възможностите навсякъде и не само да ги виждам, а и да си ги създавам. Срещнах се с много български компании, студентски организации, НПО-та, бях на доста събития (някои от тях дори аз организирах), разбирах и за много такива, защото организацията има много партньори и ние сме осведомени за всички събития за млади хора. AIESEC също организира няколко големи събития за студенти и все пак в залите винаги имаше много празни места. Много ме болеше, когато виждах какви възможности има тук, но малцина искат да ги грабнат. Много млади хора просто избират да са пасивни. Тъжно!
  • Промяната е в мен/теб/нас. Не случайно Ганди е казал „Бъди промяната, която искаш да видиш в света!“. Той е много прав! AIESEC ми помогна да разбера, че всъщност не мога да променя света, а мога да променя себе си. Ето защо се научих и бях предизвикана да търся промяната в себе си, да развивам себе си и да се боря със себе си. AIESEC знае, че не може да промени света, но може да предизвика младите хора да се променят, което е същото.
  • Да срещнеш другите. Знаеш ли какво е чувството всеки ден да срещаш млади, позитивни, амбициозни и добросърдечни хора, с които не си говорите как е била облечена Галена снощи в Plazza. Чувството е уникално да слушаш истории за книги, пътувания и приключения. Ето защо започнах да вярвам, че в България надежда има. Срещнах много и различни български студенти, от различни градове, от различни организации, а и просто ей така случайно. Има толкова интелигентни млади хора, които наистина искат да правят нещо значимо с живота си и това наистина е вдъхновяващо (поне за мен).
  • Бях екипен играч! В университета често ни карат да работим в екип, но нали знаеш един работи, а другите си почиват. Е, аз наистина усетих какво е екипност. Обща цел, план и действия за постигането й. Скандали, хубави моменти, успехи и падения и във всичко бяхме заедно рамо до рамо. Тогава разбираш колко е важно всяко парче от пъзела и как ти си отговорен не само за себе си, а и за други, защото ако ти се предадеш и те пропадат.
  • Work for a cause, not for applause! Цял живот работим за пари и често те са главната ни мотивация, но представяш ли си колко е красиво да работиш за нещо наистина добро и твоите действия и труд да допринасят за благото на света. Мисията на AIESEC е „Мир и достигане на човешкия потенциал“ и в над 126 страни по целия свят стотици хиляди млади хора се борят за това! Вярвам, че ако някой ден AIESEC изпълни мисията си, светът ще е прекрасно място за живеене.
  • Вдъхновявах! Няма по-хубаво от това да си причината някой да повярва в себе си. Може би не съм вдъхновила стотици, но и двама, трима да са, аз съм щастлива.
  • Говори им те те слушат. И в университета правим презентации, но кога ще говориш пред 150 души, които трябва да убедиш да станат част от AIESEC или въобще да ги убедиш в нещо е доста по-различно. Често ми се налагаше да говоря пред малко или много хора и преодолях отдавна един от най-големите човешки страхове да говориш пред хора.
  • Да имаш ценности. Освен мисията си, организацията има и ценности, на които уповава всяко свое действие. Те са: Living diversity, Acting sustainably, Demonstrating integrity, Enjoying participation, Activating leadership and Striving for excellence. Като се замислиш, ако ги прилагаме в живота си, нещата биха били по-добри.
  • Да сбъркаш не е смъртоносно. Когато сбъркаш, никой не идва да ти се кара или да те уволнява, а просто ти обяснява как да го направиш правилно. Научих се да греша с по-малко страх, защото разбрах, че се учим само когато грешим. Аз лично направих ужасно много грешки и те са най-големия ми урок. Когато грешим, значи живеем, защото действаме, опитваме се, борим се и един ден нещата ще се получат безгрешно или поне близко. 😉
  • Всеки проблем си има решение или две. Това, което най-силно ще остане в мен е навикът винаги да търся решения на проблемите. Никога, никога не задълбавай в проблема, а в търсенето на решение. Всеки път, когато изникнеше проблем, ние се чуквахме по главите и си казвахме, че е време да търсим решение.
  • В практиката е истината. В AIESEC не си говорим, а правим. Няма лекции, а практика. Когато станах вицепрезидент ПР и Маркетинг, хал хабер си нямах от маркетинг и за мен бе ужасно, че например трябва да работя с Photoshop. Трябваше да правя маркетинг план и стратегии, а аз един семестър имах маркетинг в университета. Беше голямо приключение, но успях с всичко, защото седнах и просто започнах да го правя, да опитвам и да греша и накрая се получи (или поне бе близко).
  • Да излизаш от комфортната си зона е като да ядеш брюкселско зеле малко е неприятно, но е много полезно за теб! Когато правиш нови и непознати неща, впрягаш цялата си енергия, мислиш, действаш и резултатът е  (ами аз се научих да работя с photoshop :D). Така предизвикваш себе си и често откриваш неща, за които дори не си подозирал, че можеш и знаеш.
  • Не чакай, а действай. Когато нещата не се случват, ти трябва да си проактивен и сам да ги случиш. В AIESEC нищо няма да получиш и нищо няма да ти се случи, ако не си проактивен, да питаш, да търсиш и да действаш. Това е един хубав навик, който може да те отведе на предните линии в живота.
  • Въпроси с отговори. Когато си млад си задаваш много въпроси, често си изгубен. Университетът не ти казва в какво си добър и на какво трябва да наблягаш. Често не знаем по кой път да поемем и кое е правилно. За мен отговорите (или поне повечето) дойдоха последните 2 години, защото просто действах и правех много и различни неща в AIESEC и извън. Когато правиш/действаш разбираш какво можеш, какво не можеш и какво ти харесва. Аз например разбрах, че обичам маркетинга, въпреки че не уча това, но това стана защото избрах да правя нещо и да получа отговори.
  • Къпете се редовно! Това ще е любимата точка на AIESECърите, които ме познават. Мисълта май е на Зиг Зиглар, но в AIESEC я приписват на мен :D. Тази мисъл ми помогна в най-демотивирания ми период, когато мразех дори AIESEC и бях разочарована. Ето я и нея “Хората често казват, че мотивацията не трае дълго. Ние казваме – нито пък ефектът от къпането – затова го препоръчваме ежедневно.”.

Едва ли ще успея да предам всичко преживяно, но няма значение, защото това е просто един пример. AIESEC може да не е най-добрият избор, но все пак е избор да правиш и да бъдеш повече. Аз избрах това и този избор доведе до още по-невероятни неща (и трите ми работи голяма част дължа на AIESEC).

Далеч не успях във всичко и в много сфери се провалих много, но продължавам да опитвам! Баба винаги ми е казвала да съм борбена, а аз реших да я послушам.

Най-важният урок за мен е, че изборите ни предопределят бъдещето ни. Най-важният избор според мен е как ще прекараш времето си!

Нямаме оправдание за неуспех, защото имаме куп възможности. Ние сме отговорни за бъдещето си, а не държавата, родителите или университета. Можем да бъдем и да постигнем много, но условието е желанието за живот да е по-силно от обстоятелствата!

Защо работих две години за без пари (Първа част)

previous post

Къде съм, ако не съм плажа?

next post

Comments

Leave a Reply

Защо работих две години за без пари (Първа част)

previous post

Къде съм, ако не съм плажа?

next post

%d bloggers like this: