Пролет е! Пролет е и ти се иска да се изгубиш по някоя от всичките улици на града. Просто да вървиш без посока и цел, просто да гледаш, да чувстваш, да миришеш, да усещаш и да оставиш пролетта да те погълне, да те изгуби в себе си, да те слее със себе си. Да я оставиш да инжектира в теб топлина, аромат, красота, надежда, преди всичко надежда за новото, за цветното, за доброто и вдъхновяващото.

Искаш пролетта да те размие в уханието си и после да те разпръсне с танцуващите бели цветове на цъфналите дървета. Те, цветове, се носят в пространството и танцуват танца на пролетта – леки и ефирни, безгрижни и безтегловни. Те не бързат, те са търпеливи. Те са спокойни в своя път към топлата земя, на която ще починат за секунда, две, и после пролетният вятър отново ще ги понесе.

Слънцето на пролетта те гали, а светлината те оживява, топлината те успокоява, лъчите му те озаряват. Просто ти е топло, светло и уютно, просто защото е пролет. Светлината те води, но ти не знаеш некъде отиваш, просто вървиш, просто изживяваш…

…губиш се! Забравяш накъде бе тръгнал, вървиш без посока и цел, просто вървиш и усещат стъпките си по асфалта, сетивата са будни, приемащи, изживяващи нея – пролетта!

Вдишваш, наистина дишаш, и този кислород достига до всяка клетка на цялото ти същество. Пролетта е инжекция щастие, което се влива директно в кръвта, за да я зареди с живот, вдъхновение и красота.

Продължаваш да вървиш, забавяш темпото, пролетта те кара да не бързаш, сякаш нейният момент е вечен, несвършващ, безмерен и ти си точно тук в него, той е единствен, затова няма закъде да бързаш, следващ момент няма – има тук и сега!

Морето от зеленина, те залива и хипнотизира, умът ти се успокоява и те обгръща щастие. Губиш представа за всичко наоколо и просто  плуваш в зеленото море, усещаш спокойствие и лекота, а можеш да го наречеш и щастие.

Не чуваш шум, не чуваш моторите на колите, не чуваш жуженето на хорските гласове, не чуваш проблемите, не чуваш суетата, чуваш само песента на пролетта. Чуваш птиците, чуваш и разпукването на цветовете, чуваш поникването на тревата и ситния пролетен дъжд. Не чуваш друго, защото тя завладява всичките ти сетива и ти си на нейната честота.

Тя е преживяване и усещане, не можеш да я нарисуваш, да я снимаш, да я разкажеш или да я откъснеш. Можеш само да я мечтаеш, живееш, копнееш, обичаш и вдишваш.

Тя е момент, тънък, кратък момент, който преди да разбереш си отива. Забравяш за нея. щом свикнеш с нея. Събуждаш се и я няма, вече не я виждаш, не я усещаш, защото вече го няма онова ново и дълго чакано чувство, защото то вече не е ново! Слънцето е там, зеленото е там, а цветовете са се превърнали в плодове.

Мигваш веднъж и вече красивият сън, наречен пролет, се разпръсква на милиарди хиляди малки прашинки, издига се нагоре в небето и изчезва от погледа ти, така тя си отива…

Вървиш по улиците и изведнъж замъглените ти от делириум сетива отново си връщат изгубения фокус. Като че след звън разклащаш глава и сякаш се осъзнаваш – нещо се беше замечтал, нещо се беше опиянил. В главата ти пак нахлуха проблемите, грижите и задачите на дневен ред. Сега вече се сети накъде отиваш, вече ти се изясни, защото се събуди от този сън, който незнайно как сънуваше, докато вървиш. Но ти е хубаво, защото за секунда или две се откъсна от реалността. А как се случи тази магия, така и не разбра.

В този момент усещаш как усмивка се появява на лицето ти, ей така, без причина, просто отражение на вътрешното ти състояние, на вътрешното ти щастие и надежда, които се разпръскват из цялото ти тяло.

Сигурно е заради пролетта, мислиш си…